Едно от най-често срещаните заболявания на простатата е доброкачественото й уголемяване. Това състояние се среща при мъжете на средна възраст и в напреднала възраст. Дължи се на разрастване на доброкачествени клетки в простатната жлеза. Откровен разговор по темата от миналия четвъртък с проф. Димитър Младенов от Клиниката по урология в Александровска болница – София, в рубриката "Доктор - ох, боли!", осъществявана съвместно с Актавис.
Проф. Младенов, добре дошли отново в Дарик! Как мислите, от пръв поглед, здрави ли са колегите?
От пръв поглед – да.
Важно е да са здрави, защото професията не е лесна.
Когато човек иска да бъде професионалист, нищо не е леко.
Точно така. Сега ще говорим конкретно за една от вашите любими теми – уролитиаза, вие имате такава монография. Това е един от съвременните способи от преди 10-20 години за разбиване на камъните в бъбреците чрез лазери. Може ли да каже, че днес има за и против този метод?
Методът е много съвременен, независимо, че е въведен още през 1986 година, той до днес продължава да бъде актуален. Разбира се, има няколко генерации, нови видове машини за екстракорпорална литотрипсия, които са обаче на един и същи принцип, какъвто той беше преди 20 години.
Коя е най-новата машина, с която работите с вашите колеги в клиниката по урология в Александровска болница? И през колко години идва нова машина?
Навремето разполагахме с първата машина, която беше в целия свят, това беше на фирмата „Дорние”. Сега, разбира се, имаме нова машина, която е на фирмата „Щорц”, но непрекъснато се създават нови поколения такива машини с нов вид ударна вълна.
Вие и ваши колеги сте сред пионерите на метода екстракорпорална литотрипсия. Какво точно означава това? Вижда се камъкът в бъбрека на пациента, ляга в удобна позиция, насочва се машината с лазера и се чува пукане, така са ми го обяснявали.
Горе-долу е така за човек, който не изпада в детайли, имам предвид за пациента. Камъкът се позиционира на рентгеновия екран, когато попадне в центъра на ударната вълна, той може да започне да се разбира – това е манипулацията. През 200-300 удара се контролира дали камъкът е все още във фокуса на ударната вълна и литотрипсията продължава.
Той се разбива на малко частици, които пациентът изхвърля.
Пациентът ги изхвърля през уретерите и пикочния мехур.
Има различни видове камъни, ще ги определите ли в категории? Има ли камъни, които да не могат да бъдат разбити по вашия метод?
Има две основни групи камъни. Това са рентгенопозитивните камъни, които се виждат чрез рентген. Те са около 90 процента, останалите проценти са т.нар. пикочни камъни, от пикочна киселина. Те не могат да се виждат на рентген. Колкото един камък е по-твърд, толкова повече той е рентгенопозитивен. Някои пациенти се учудват, че колкото камъкът е по-твърд, толкова по-лесно се разбива с машината. Това е обяснимо и аз винаги го обяснявам така – когато един кристал падне на земята, той се чупи на хиляди парченца. Когато една гъба, какъвто е камъкът от пикочна киселина, падне на земята, нищо в нея не се променя.
