На 7 септември 1978, точно на рождения ден на Тодор Живков, дисидентът Георги Марков усеща пронизваща болка в крака. Няколко дни по-късно, на 11 септември, той издъхва в болница в Лондон. Умира, защото казва истината. Това е и датата, на която се ражда понятието „български чадър" - заради предположението, че отровата е инжектирана в тялото на Марков чрез „убождане" с чадър.

Ритуалното убийство е подготвяно дълго време, а начинът, по който Марков е бил умъртвен, е грижливо подбран измежду многото изпитани методи на стопанисваните от КГБ съветски лаборатории на смъртта. Това, което палачите на Марков няма как да убият, е безсмъртието на таланта му.

През 60-те години Георги Марков е един от най-талантливите млади български автори. Той е съавтор на легендарния телевизионен сериал „На всеки километър". Когато е на върха на своята слава и популярност, започва да се сблъскава с партийната цензура, която не допуска издаването на неговия роман „Покривът". Пише и редица пиеси, повечето от които са свалени от сцената защото са твърде критични спрямо социалистическия режим.

По време на вътрешната премиера на пиесата му „Аз бях той" в Сатиричния театър, представлението е спряно и пиесата отхвърлена. По-късно на същия ден Георги Марков внезапно напуска страната под предлог, че заминава за Италия за да посети брат си, който живее там. Първо да смята да остане в Италия докато скандалът с пиесата му отшумее, но когато през 1971 родните власти отказват да преиздадат паспорта му, Марков осъзнава, че е изпаднал в немилост и емигрира в Лондон, където учи английски и работи като журналист в българската секция на Би Би Си. По късно сътрудничи и на Дойче Веле и Радио Свободна Европа.

През това време в България Георги Марков се превръща в персона нон грата. През 1972 година е осъден задочно на 6 години и 6 месеца затвор. Произведенията му са иззети от библиотеките и името му не се споменава в официалната българска преса и медии до 1989 г. Държавна сигурност започва разработката му под кодовото име „Скитник". Той официално е невъзрващенец.

Животът на Марков в Лондон потръгва добре. Той успява бързо да научи английски и продължава да пише. Пиесата „Архангел Михаил", написана на английски, се играе в Единбург и спечелва първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург. Няколко месеца преди това, на лондонска сцена, е поставена пиесата му „Да се провреш под дъгата..". В емисиите си в радио „Свободна Европа" той разобличава истинската същност на режимът на Тодор Живков. Именно тези репортажи му спечелват омразата на родния режим и го поставят на мушката на ДС.

На 7 септември 1978, което е и рождения ден на Тодор Живков, на моста Ватерло над Темза Георги Марков е наранен в дясното бедро с отровна съчма, изстреляна от неизвестен похитител. Писателят издъхва 4 дни по-късно в лондонската болница „Сейнт Джеймс".

В началото на 2001година Георги Марков бе награден посмъртно с ордена „Стара планина" - първа степен, който бе поднесен на неговата съпруга Анабел Маркова. Творчеството на Георги Марков заема достойно място в българската литература и драматургия, а неговата непримирима гражданска позиция в лицето на един опресивен режим, може единствено да ни служи за пример.

За съжаление , за много хора Марков ще остане в историята единствено като жертвата на едно от най-странните и куриозни политически убийства на XX-ти век. Но дори ако оставим българския чадър и капсулите с рицин настрана, той е един от най-талантливите и най-продуктивните български писатели и дисиденти на изминалия век.