Военният мавзолей-костница с църквата „Св. Георги” днес и утре ще е отворен за посетители. Инициативата е част от „Европейските дни на наследството”, чиято цел е да даде възможност гражданите да разгледат непознати и трудно достъпни културни ценности и сгради. Мемориялният комплекс ще работи от 10.00 до 17.00 ч.
Въпреки че е един от слабо познатите за широката общественост исторически обекти, Военният мавзолей-костница се тачи като светиня на българската бойна слава. Той представлява цялостен мемориален комплекс от мавзолей, църква и парк-градина. Днес и утре жителите и гостите на София могат да посетят свободно комплекса.
Пред Дарик директорът на Националния Военно-исторически музей доц. Соня Пенкова каза, че посетителите не само ще могат да го разгледат, но и да научат повече за неговата история.
„Това е един мемориал, който освен в дните на Архангелова Задушница, много рядко се посещава. Тези посещения са предимно от хора, които искат да се поклонят пред паметта на загиналите български воини. Изключителен интерес за хората ще представлява освен преклонението пред костите на загиналите, които се съхраняват там, и църквата, която е изключително любопитна, с хубави иконописи. Тя е дело на имена като проф. Тодор Христов, Петър Кушлев, Методи Балачев, скулптора Александър Занков”, обясни Пенкова.
Нов елемент в историята на Военния мавзолей-костница е полагането на костите на видни български военачалници.
Пример в това отношение са извършените ритуали във връзка с препогребването на свещена пръст от гроба в Скопие на полк. Борис Драганов и тленните останки на ген. Никола Жеков. През 2013 г. са поставени паметни плочи с имената на българските военнослужещи, загинали при изпълнение на воинския си дълг в операциите в Камбоджа и Ирак.
Военният мавзолей-костница представлява цялостен мемориален комплекс, който се състои от мавзолей, църква и парк-градина. Идеята за създаване на българско военно гробище на загинали във войните датира още от Първата световна война.
По подобие на други европейски армии Министерството на войната взема решение да извади костите на загиналите и да ги събере в специално военно гробище. За целта през 1926 г. Столичната градска община отделя парцел в югоизточния край на Централните градски гробища. Първоначално костите на 3650 починали са поставени в осем бетонни подземни костници върху дървени греди. Те обаче започват да гният и не са добро решение за съхранение и поради това е решено да се строи надземна костница.
През 1935 г. е обявен конкурс за изграждането на надземни костници за съхранение костите на 4000 покойници, постройка за параклис за малки религиозни служби и ограда с подходящ портал. Първа награда получава арх. П. Цветков и скулптура Ал. Занков с мото на проекта „Победа”. Авторите разделят парковата площ на костници със скромен параклис и обелиск, площад за строяване на представителните военни части, стопански двор със складове и главен портал-вход. Тъй като строителството се забавя, а съхранението на костите в подземието е неподходящо, е изготвен проект за направата на стенни касети, който е възложен за изпълнение на трима художници-резбари - проф. Т. Христов, Петър Кушлев и Методи Балалчев.
През 1943 г. е построена църквата „Св. Георги Победоносец”, а с поставянето през 1946 г. на бронзовата фигура на българския войн пред портала на гробището архитектурно се оформя и завършва Военният мавзолей-костница.
