Занаятът правене на опинки е номинациран от Областната управа в Монтана за Националната система „Живи човешки съкровища - България” към Министерството на културата.
Най-добрите опинки в монтанско прави Тереза Тодорова Петкова, която е секретар на читалище „Развитие” в село Замфирово, община Берковица.
Майсторката разказа, че опинките, наричани по северозападния край и „връвчанки“, се правят от свинска кожа.
След заколването на прасето кожата от гърба се изчиства от мазнината, поставя се в дървена рамка, намазва се със смес от сол и царевично брашно от страната на мазнината и се суши една година на проветриво място. След това кожата се поставя за една нощ в съд с хладка вода, за да омекне.
На финала кожата се изсушава между два листа хартия и е готова за работа. За направата на опинките се използват познати инструменти - ножица, секач, чук, фиба. Първо кожата се изрязва, след това се пробиват дупки и накрая се ниже, като се използват усукани върви.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
Най-добрите опинки в монтанско прави Тереза Тодорова Петкова, която е секретар на читалище „Развитие” в село Замфирово, община Берковица.
БТА
Майсторката разказа, че опинките, наричани по северозападния край и „връвчанки“, се правят от свинска кожа.
БТА
След заколването на прасето кожата от гърба се изчиства от мазнината, поставя се в дървена рамка, намазва се със смес от сол и царевично брашно от страната на мазнината и се суши една година на проветриво място. След това кожата се поставя за една нощ в съд с хладка вода, за да омекне.
БТА
На финала кожата се изсушава между два листа хартия и е готова за работа. За направата на опинките се използват познати инструменти - ножица, секач, чук, фиба. Първо кожата се изрязва, след това се пробиват дупки и накрая се ниже, като се използват усукани върви.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня