Митът за вампирите се основава на реално заболяване на кръвта, съобщи електронното издание МедикълЕкспрес.
Историята на граф Дракула, описана от Брам Стокър, е вдъхновена от разказите на негов познат, унгарски писател за фолклорни вярвания в Източна Европа. Всъщност в основата на митовете за вампирите стои заболяването порфирия, което било широко разпространено сред благородниците и кралете в Източна Европа през средните векове, казва Майкъл Хеферън от университета Куинс в Кингстън, Канада.
Порфирията е наследствено кръвно заболяване, което пречи на организма да произвежда достатъчно хемоглобин - протеина в червените кръвни клетки, които отговарят за преноса на кислород в организма. Навремето често наричали порфирията "вампирска болест". Сред симптомите на заболяването са чувствителност към слънчева светлина и оголване и кървене на венците, а това според народните вярвания са все характерни особености за вампирите. Урината на болните от порфирия е тъмночервена, затова навремето хората смятали, че причина за това е, че пият кръв. Връзката с чесъна пък се обяснява с факта, че съдържанието на сяра в него предизвиква пристъпи със силна болка у страдащите от порфирия.
Според митовете вампирите не могат да се видят в огледалото или въобще не поглеждат към огледало. Болните от порфирия обаче с напредването на състоянието развиват тежки форми на разпад на кожата заради недостига на кислород и затова избягвали огледалата.
По време на испанската инквизиция (1478-1834), 600 "вампира" били изгорени на клада. Хеферън пише, че част от набедените за вампири жертви на инквизицията били невинни пациенти с порфирия. Това обяснява страха на пациентите с това кръвно заболяване от кръста и всичко, свързано с християнската църква по онова време.
Острите пристъпи на заболяването се свързват със сериозна болка, физическа и умствена слабост. Има теории, че английският крал Джордж Трети е страдал от порфирия, а не е бил луд, както се твърди.
Порфирията е описана като заболяване през 1911 г., осем години след публикуването на книгата за граф Дракула. И до днес тя остава нелечимо заболяване, но има поддържащи терапии за контрол на болката. Успех отчитат и някои експериментални терапии с трансплантиране на стволови клетки.
Историята на граф Дракула, описана от Брам Стокър, е вдъхновена от разказите на негов познат, унгарски писател за фолклорни вярвания в Източна Европа. Всъщност в основата на митовете за вампирите стои заболяването порфирия, което било широко разпространено сред благородниците и кралете в Източна Европа през средните векове, казва Майкъл Хеферън от университета Куинс в Кингстън, Канада.
Порфирията е наследствено кръвно заболяване, което пречи на организма да произвежда достатъчно хемоглобин - протеина в червените кръвни клетки, които отговарят за преноса на кислород в организма. Навремето често наричали порфирията "вампирска болест". Сред симптомите на заболяването са чувствителност към слънчева светлина и оголване и кървене на венците, а това според народните вярвания са все характерни особености за вампирите. Урината на болните от порфирия е тъмночервена, затова навремето хората смятали, че причина за това е, че пият кръв. Връзката с чесъна пък се обяснява с факта, че съдържанието на сяра в него предизвиква пристъпи със силна болка у страдащите от порфирия.
COMMENTARY: A particular blood disorder can cause fangs, extreme sensitivity to sunlight, and an aversion to garlic. It could be where the myth of vampires came from, says Michael Hefferon. https://t.co/jdaEXY3h2u
— Global National (@GlobalNational) June 28, 2020
Според митовете вампирите не могат да се видят в огледалото или въобще не поглеждат към огледало. Болните от порфирия обаче с напредването на състоянието развиват тежки форми на разпад на кожата заради недостига на кислород и затова избягвали огледалата.
По време на испанската инквизиция (1478-1834), 600 "вампира" били изгорени на клада. Хеферън пише, че част от набедените за вампири жертви на инквизицията били невинни пациенти с порфирия. Това обяснява страха на пациентите с това кръвно заболяване от кръста и всичко, свързано с християнската църква по онова време.
Острите пристъпи на заболяването се свързват със сериозна болка, физическа и умствена слабост. Има теории, че английският крал Джордж Трети е страдал от порфирия, а не е бил луд, както се твърди.
Порфирията е описана като заболяване през 1911 г., осем години след публикуването на книгата за граф Дракула. И до днес тя остава нелечимо заболяване, но има поддържащи терапии за контрол на болката. Успех отчитат и някои експериментални терапии с трансплантиране на стволови клетки.
