На узбекистанските медии се "препоръчва" да не излъчват предавания или репортажи, които са свързани с Дядо Мраз и Снежанка, съобщи местното рускоезично интернет издание УзМетроном. Целта на препоръката е да се "противодейства на масовата култура, която оказва вредно влияние" на местната. Единственият елемент от новогодишните празници, който е позволено да бъде засяган в медиите, е елхата, но и за нея препоръката е "да бъде малка по размер, по възможност поставена като фон".
Препоръките към узбекистанските медии за празничния период обхващат не само Дядо Мраз и Снежанка (на узбекски "Кор Бобо" и "Кор Киз"), а и други персонажи от руската народна култура, сред които и Баба Яга ("Кошмар Опа").
Сайтът УзМетроном обяснява, че забраната не е първият подобен случай на проява на антируски чувства в страната, а са "поредна подобна изява на самоидентичност, която произхожда от безличната управляваща върхушка, която си присвоява функциите на пазител на народната просвета".
Според политически коментатори в Ташкент през последните години президентът Ислам Каримов е сформирал около себе си влиятелен кръг от местни реакционери, които да се противопоставят на "агресивните" високопоставени съветски чиновници в страната. Политолозите твърдят, че това обкръжение на моменти решава да обърне голямо внимание на местните узбекски традиции и предполагат, че дори чака своя шанс да въведе радикални реформи в страната.
УзМетроном все пак подчертава, че би било погрешно да се говори за "неофициална забрана" на новогодишните празненства като цяло, които ще продължат да се организират както преди, а "Президентската елха" по обичай ще бъде издигната на централно място в столицата. Асошиейтед прес отбелязва обаче, че през 2005 г. именно Нова година е била забранена, а през февруари тази година е забранен денят на Свети Валентин. Като заместител в 5-милионния Ташкент е организирано публично четене на стихове на средновековния моголски император Бабур.
Узбекистан е независима република от 1991 г., а преди това, в продължение на 70 години е съставна част от Съветския съюз. Местният узбекски е тюркски език, който, след обявяването на независимостта сменя официалната писменост в новата държава от кирилица на латиница.
Територията на Узбекистан е колкото Балканския полуостров, няма пряка граница с Русия, а населението е 30 милиона. Според официалната статистика 80% са узбеки и 5% - руснаци, но според някои източници почти една трета всъщност са таджики, които не са тюркски народ. Основната религия е ислямът, като в страната са разпространени почти всички разновидности на тази религия. Според Съвета на Евросъюза и неправителствени организации обаче, политическият режим в Ташкент е "авторитарен, и човешките права в държавата са ограничени." Доклади сочат като основни проблеми произволните арести и изтезанията, особено срещу членове на нерегистрирани религиозни организации, политически групи, борци за човешки права и независими журналисти.
