/ iStock/Getty Images
До 2025 г. всеки пети жител на Земята ще страда от затлъстяване – такава е прогнозата на учените, изследващи факторите на риска от незаразни болести.

В този случай става въпрос не само за неправилно хранене и слаба физическа активност. Както отбелязват различни изследователски екипи, недоспиването пречи да се избавим от излишните килограми. Този, който спи по-малко от препоръчваните 8 часа, по правило, отслабва трудно, дори и да спазва строга диета.

Диетичен сън

През 2017 г. корейски учени анализирали данните за здравето и навиците на почти 17 000 души. Те забелязали, че недоспиването способства затлъстяването и съпътстващите го заболявания. Тези, които спели по-малко, имали повече мастна тъкан, а опитите да отслабнат били напразни.

Подобни резултати получили и учени в Чикагския университет. Доброволците в изследването, които спали в продължение на две седмици само по пет часа и половина, отслабвали по-бавно, отколкото онези, чийто сън бил осем часа и половина. И двете групи са се хранили по специална система с намаляващо количество калории.

Според биолози от университета в Южна Калифорния, отспиването през почивните дни не помага. Те са наблюдавали 36 доброволци, които се опитвали да се отърват от наднорменото си тегло. Всички спазвали строга диета, но някои от тях прекарвали в леглото по-малко от определените осем часа, а през почивните дни спели повече.

След осем седмици станало ясно, че всички участници в изследването са отслабнали приблизително еднакво. Само че при тези, които нямали проблеми със съня, загубата на тегло било основно за сметка на намаляването на мастната тъкан, докато при недоспиващите си – за сметка на немастната телесна тъкан.

Лакомия заради недоспиване

Американски и белгийски учени обясняват качването на килограми, причинено от недоспиване, с действието на хормоните, влияещи върху апетита. При 12 млади здрави доброволци с дефицит на сън нивото на грелин се повишило, а нивата на лептин намалели. Първият повишава апетита и е известен още като хормон на глада. Вторият, напротив, е отговорен за чувството за ситост. Колебанията в тези хормони могат да определят, че хората, които спят по-малко от нормалното, вероятно имат по-голяма склонност към наднормено тегло.

До подобни заключения стигнали и биолози от Бристолския и Станфордския университети. Те проучили кръвни проби, информация за здравословното състояние, телесната маса и навиците на 1 000 души с различни видове проблеми със съня. Станало ясно, че спящите по-малко са с повишено количество грелин и намален лептин.

Такава комбинация е свързана с усещането за глад и води до преяждане. Поради тази причина хора, които не си доспиват, трудно спазват диети, смятат специалистите.

Японски учени дори отиват по-далече, твърдейки, че липсата на сън в продължение на три дни намалява нивото на лептин почти с 10 %. Затова човек по-често чувства глад, особено в късните нощни часове преди сън. В същото време организмът изразходва точно толкова енергия, колкото и преди. В резултат на това хроничното недоспиване може да доведе до неконтролируемо качване на килограми.

Разстроен мозък

Според американски учени, тези, които спят малко, са склонни към преяждане поради повишената активност на мозъчните зони, които играят роля при регулирането на апетита и системата за възнаграждение. При доброволци, които прекарват не повече от четири часа на ден в леглото, тези зони в мозъка станали по-активни в резултат на хранителни стимули, особено сладки и мазни.

Според учени от медицинския център към Чикагския университет, причината за това биха могли да са така наречените ендоканабиноиди – синтезиращи се в организма вещества, които по структура и действие приличат на активните компоненти на марихуаната. Постоянната липса на сън влияе върху концентрацията на един от тях - 2-арахидонова глицерол (2-AG), отговорен за удоволствието от храната.

По време на експеримента 14 здрави доброволци първо са спали по осем часа на ден, а след това само по четири часа и половина, като всеки етап е бил с продължителност от четири дни. През първите три те получавали една и съща храна, а на четвъртия допълнително им били предложени бисквитки, сладкиши и чипс.

Участниците в проучването са яли повече сладки и мазни храни в края на втората част от проучването, т.е. след три денонощия кратък сън, при това предимно в късните вечерни часове.

Оказало се също, че при лишаване от сън дневното ниво на 2-AG се е увеличавало с 33 % спрямо нормата и не спадало до 21:00 часа, за да достигне минимум през нощта, както обикновено се случва. Това означава, че именно високата концентрация на тези вещества може да провокира прекомерната консумация на бисквитки, бонбони и чипс, предполагат авторите на изследването.

Те отбелязват, че такива късни хапвания са очевидно ненужни, така че липсата на сън, която ги провокира, бързо се превръща в покачване на теглото. 
БГНЕС