Всеки човек, в един или друг момент, се е страхувал от това да бъде отхвърлен – от любим човек, от приятели, от работодател или просто от обществото. Макар да звучи като нещо дребно, страхът от отхвърляне често стои в основата на нашите тревоги, несигурност и дори на трудностите в комуникацията. Но защо този страх е толкова силен и как можем да го преодолеем?
Страхът от отхвърляне е дълбоко емоционална реакция, която произтича от нуждата ни да принадлежим и да бъдем приети. Той може да се прояви в различни ситуации – когато не сме поканени някъде, когато не получим одобрение или когато любовта ни не е споделена.
Психолозите го описват като „социален страх“, близък до страха от загуба или самота. Той активира същите мозъчни центрове, които реагират при физическа болка – затова чувството на отхвърляне може да боли буквално.
От какво се поражда този страх
- Детски преживявания – липса на внимание, прекалена критика или емоционално дистанцирани родители могат да създадат убеждението, че не сме достатъчно добри.
- Ниска самооценка – когато не вярваме в собствената си стойност, всяко „не“ звучи като потвърждение, че не заслужаваме приемане.
- Предишни травми – болезнени раздели, неуспехи или социално изключване оставят следи, които засилват чувствителността ни към бъдещи отхвърляния.
- Културни и социални очаквания – обществото често налага стандарти за успех, красота или поведение. Когато не ги покриваме, страхът от неодобрение се увеличава.
От какво всъщност се страхува човек
Не самото „отхвърляне“ плаши, а значението, което му придаваме. Обикновено се страхуваме, че: няма да бъдем обичани или приети, ще изгубим стойността си в очите на другите, ще останем сами, ще се изложим и ще станем обект на подигравки.
Истината е, че отхвърлянето не определя нашата стойност – то просто показва, че не всяка връзка, възможност или човек е „нашият“.
Как да преодолеем страха от отхвърляне? Ето какво съветват експертите:
1. Приемете, че отхвърлянето е част от живота. Никой не може да бъде харесван от всички – и това е напълно нормално.
2. Развийте самосъстрадание. Отнасяйте се към себе си така, както бихте се отнесли към близък приятел, който страда.
3. Укрепете самооценката си. Изградете вътрешна опора, която не зависи от чуждото мнение.
4. Използвайте отхвърлянето като обратна връзка. Вместо да го приемате като провал, вижте го като възможност за развитие.
5. Позволете си да бъдете уязвими. Колкото повече си позволявате да бъдете уязвими, толкова по-малко власт има страхът над вас.
Ако страхът от отхвърляне силно влияе на отношенията, работата или самочувствието ви – психотерапията е полезна.
Работата с терапевт помага да се открие коренът на страха, да се изградят нови модели на мислене и да се научите да се приемате безусловно. Когнитивно-поведенческата терапия и терапията, основана на приемане и ангажираност, са сред най-ефективните подходи.
