Палеонтолози откриха неизвестен досега вид динозавър с необичаен външен вид. Покриващата тялото му дебела козина била съчетана с две двойки пластини, стърчащи от раменете. Резултатите от проучването са публикувани в списание „Cretaceous Research“.
През последните десетилетия палеонтолозите откриха различни динозаври със запазено външно покритие, което позволява по-ясно да се разбере произхода на перата и филогенетичната връзка между динозаврите и птиците.
Учени от Държавния музей по естествена история в Карлсруе открили сред колекцията от вкаменелости проба от варовикова утайка от Североизточна Бразилия с останки от неизвестен вид динозавър. По размер той не е бил по-голям от съвремена кокошка.
След като са изследвали с помощта на рентген скритите в камъка вкаменелости, те успели да проучат характеристиките на вътрешните органи, както и елементи на идеално запазената външна обвивка на животното.
„Онова, което е особено необичайно за това животно, е наличието на две много дълги, вероятно твърди пластини, стърчащи от раменете му, които вероятно са били използвани за привличане на вниманието на партньора, при съперничество или за сплашване на врага“, се казва в прессъобщението.
Вероятно става въпрос за самец, което и изненадващо, като се има предвид, че най-сложните средства за самоизтъкване обикновено се повяват при животните в зряла възраст.
Благодарение на добре запазените отпечатъци, учените установили, че гърбът на животното е бил покрит с грива от дълга козина, което досега не се е срещало в описанието на вкаменелости.
Авторите на проучването нарекли новия вид Ubirajara jubatus, което в превод от езика на коренното бразилско население тупи означава „повелител на копието“. Името му е дадено заради копиевидните израстъци на раменете, които, според учените, са съставени от кератин. Всеки от тях имал през средата малък остър хребет.
„Копията“ били разположени така, че не пречели на движението на крайниците и не ограничавали животното по време на миграция или лов.
Учените предполагат, че необичайното покритие увеличавало шанса за продължаване на рода. По всяка вероятност представителите на Ubirajara jubatus са го използвали за привличане вниманието на самките, както правят съвременните фазани.
Авторите на проучването смятат, че малкият динозавър и неговите шипове от кератин са междинното звено между истинските динозаври и птиците.
Костта се нуждае от много енергия, за да поддържа тялото, освен това е тежка и може да доведе до сериозни травми, ако се счупи. Кератинът, от който се състоят космите, перата и рибените люспи, са най-добрата алтернатива за такова малко животно. Кератинът е по-изгоден за тялото, той е лек, гъвкав и в случай на повреда може лесно да бъде заменен.
Предполага се, че Ubirajara jubatus е живял преди около 110 млн. години, в аптския век на периода креда и морфологично е тясно свързан с европейските динозаври от юрския период Compsognathus. Това е първият динозавър с нептичи произход със запазена външна обвивка, открит на територията на древния суперконтинент Гондвана.
През последните десетилетия палеонтолозите откриха различни динозаври със запазено външно покритие, което позволява по-ясно да се разбере произхода на перата и филогенетичната връзка между динозаврите и птиците.
Учени от Държавния музей по естествена история в Карлсруе открили сред колекцията от вкаменелости проба от варовикова утайка от Североизточна Бразилия с останки от неизвестен вид динозавър. По размер той не е бил по-голям от съвремена кокошка.
След като са изследвали с помощта на рентген скритите в камъка вкаменелости, те успели да проучат характеристиките на вътрешните органи, както и елементи на идеално запазената външна обвивка на животното.
„Онова, което е особено необичайно за това животно, е наличието на две много дълги, вероятно твърди пластини, стърчащи от раменете му, които вероятно са били използвани за привличане на вниманието на партньора, при съперничество или за сплашване на врага“, се казва в прессъобщението.
Вероятно става въпрос за самец, което и изненадващо, като се има предвид, че най-сложните средства за самоизтъкване обикновено се повяват при животните в зряла възраст.
Благодарение на добре запазените отпечатъци, учените установили, че гърбът на животното е бил покрит с грива от дълга козина, което досега не се е срещало в описанието на вкаменелости.
Авторите на проучването нарекли новия вид Ubirajara jubatus, което в превод от езика на коренното бразилско население тупи означава „повелител на копието“. Името му е дадено заради копиевидните израстъци на раменете, които, според учените, са съставени от кератин. Всеки от тях имал през средата малък остър хребет.
„Копията“ били разположени така, че не пречели на движението на крайниците и не ограничавали животното по време на миграция или лов.
Учените предполагат, че необичайното покритие увеличавало шанса за продължаване на рода. По всяка вероятност представителите на Ubirajara jubatus са го използвали за привличане вниманието на самките, както правят съвременните фазани.
Авторите на проучването смятат, че малкият динозавър и неговите шипове от кератин са междинното звено между истинските динозаври и птиците.
Костта се нуждае от много енергия, за да поддържа тялото, освен това е тежка и може да доведе до сериозни травми, ако се счупи. Кератинът, от който се състоят космите, перата и рибените люспи, са най-добрата алтернатива за такова малко животно. Кератинът е по-изгоден за тялото, той е лек, гъвкав и в случай на повреда може лесно да бъде заменен.
Предполага се, че Ubirajara jubatus е живял преди около 110 млн. години, в аптския век на периода креда и морфологично е тясно свързан с европейските динозаври от юрския период Compsognathus. Това е първият динозавър с нептичи произход със запазена външна обвивка, открит на територията на древния суперконтинент Гондвана.
