Промяната на климата и предизвиканата от това дълга катастрофална суша е била фатална за цивилизацията на маите, заключават изследователи в проучване, публикувано в САЩ.
"Възходът и рухването на маите е идеален пример за сложна цивилизация, неспособна да се адаптира към изменението на климата", заяви Джеймс Балдини от катедра "Науки за Земята" в Университета на Дърам във Великобритания, един на съавторите на изследването, публикувано в списание "Сайънс" на 8 ноември, цитирано от БГНЕС.
"Периодите с големи валежи /450-660 г./ увеличават първо производителността на селскостопанските системи на маите, което води до бързото разрастване на населението и свръхексплоатацията на ресурсите", казва изследователят.
След това климатът става все по-сух, предизвиква изчерпването на ресурси, води до дестабилизация на политическата система и войни, казва Джеймс Балдини. Годините на лишения и суша, която продължила близо един век /1020-1100/, решават съдбата на цивилизацията на маите", допълни той.
В новото изследване учените били в състояние да определят периодите на дъжд и суша през последните 2000 години в региона, населяван от маите, между Мексико, Белиз, Гватемала и Хондурас.
За да направят това, те анализират химичния състав на сталагмити от пещерата Йок Балум в Белиз, която се намира в близост до големи центрове на изчезналата цивилизация.
Маите отбелязват грижливо политическите събития в историята си, като са гравирани върху каменните паметници и затова авторите на изследването са били в състояние да сравнят климатологичните данни с изменението на историята в региона и промените в честотата на конфликтите и други събития.
"Историческите текстове, гравирани в камъните, предоставят богати записи от списъци на войни, бракове и възкачвания на крале и кралици на трона и залавянето на воини на съперничещи си групи", каза Марта Макри, от Калифорнийския университет в Дейвис, съавтор на изследването.
"Всички събития са изключително добре датирани благодарение на календара на маите", добавя тя.
"Краят на тази прогресивна традиция да се записва върху камък, между 800 г. и 1000 г., бележи краха на класическата традиция на маите".
Паралел с Мексико през 16 век:
Продължителната суша в Мексико през 16 век /1535г.-1575г./ е причинила глад, документираният исторически паралел се потвърждава от анализа на сталагмитите и изчезването на цивилизацията, твърди Дъглас Кенет, преподавател по антропология в Университета на Пенсилвания.
"Не просто изменението на климата е важно, но климатичните условия по време на предишните извънредни валежи са довели до богата селскостопанска продукция и разрастване на населението на маите, както и до развитието на сложна социална структура", казва той.
"Това създава условия за бъдещи обществени напрежения и фрагментираност на политическите институции, когато засушаването се задържа трайно", казва антропологът.
Според изследователите сушата, отговорна за изчезването на маите се възцарява поради промяна на междутропическата зона на конвергенция и пояса на валежите по целия свят, съчетано с влиянието на текущата сезонна промяна на топлото течение Ел Ниньо край Перу.