Филистимците са един от най-мистериозните народи в древната история на Близкия изток. Произходът им е предмет на дълги дебати сред учените. Те са част от т.нар. "Народи на морето" - група от различни племена, които са нахлули в Източното Средиземноморие през края на Бронзовата епоха и началото на Желязната епоха (около 1200 г. пр. Хр.).
Изследвания показват, че филистимците са мигрирали по море. Въпреки че точният им произход остава спорен, археологическите данни сочат, че те са имали връзки с егейските народи от района на Южна Италия, Крит и Микенска Гърция.
Около 1175 г. пр. Хр. филистимците започнали да се заселват по южното крайбрежие на древен Ханаан, в района, който днес обхваща Южен Израел и ивицата Газа. Те изградили свои независими градове-държави като Газа, Ашкелон, Ашдод, Екрон и Гат.
Археологическите разкопки в тези градове показват ясна прилика между филистимската култура и тeзи на егейските народи. Филистимците са използвали специфични стилове на керамика, които се срещат в Микенската и Хетската култура, а езикът и писмеността им също са наподобявали тези на егейските цивилизации.
Филистимците често са враждували с местните народи, които са обитавали Палестина по това време. Библията е основен източник на информация за конфликтите между тях и ханаанитите и ги представя като основни врагове на израилтяните. Някои от най-известните библейски разкази включват историите за Самсон, който се бори с филистимците, унищожавайки техните храмове и укрепления, и битката между Давид и филистимския гигант Голиат.
Филистимската религия била различна от тази на израилтяните и ханаанитите. Основният им бог бил Дагон - бог на плодородието и земеделието. Поклонението на Дагон било широко разпространено сред филистимските народи. Освен него, те почитали и други богове като Ашера и Бал.
Самите филистимци не били единен народ, а съществували като пет отделни държави, които влизали в съюзи помежду си. Въоръжени с напреднала технология, включително железни оръжия, те често надвивали враговете си на бойното поле. Под натиска на Асирия и Вавилония обаче филистимските градове постепенно били завладени. През 6 век пр. Хр., след разрушаването на крепостите им от асирийците, те започнали да изчезват като отделна политическа единица.
През 135 г. сл. Хр., след потушаването на Бар Кохба (въстание на еврейското население срещу Римската империя), римският император Адриан решава да преименува региона на „Сирия Палестина“ – мярка, която целяла да потисне еврейската идентичност. Името се запазва и до наши дни, като днес Палестина е суверенна държава с население от около 5 млн. души.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня.
