Изследователи от университета Йейл откриха мястото, където живее стресът, съобщи електронното издание МедикълЕкспрес.
Резултатите от изследването бяха публикувани в сп."Нейчър Къмюникейшънс".
Скенерите на мозъка на хора, гледали силно стресиращи и тревожни образи като например озъбено куче, мръсни тоалетни или наранени лица, разкриват мрежа от невронни връзки, която обгръща мозъка, започвайки от хипокампа - зоната в мозъка, която помага за регулиране на емоциите, паметта и мотивацията.
Мозъчните мрежи, които поддържат физиологичния отговор на стреса, са добре изследвани при животни. Активирането на хипокампа отключва производството на стероидните хормони глюкокортикоиди като реакция на стреса и заплахата. При хората обаче досега механизмът не бе ясен.
Елизабет Голдфарб и колегите й от Центъра за изследване на стреса в Йейл провеждат поредица от изследвания със скенер на хора, които били помолени да определят нивото на стрес при разглеждането на различни кадри.
Така учените установили, че при гледането на такива образи, невронните връзки от хипокампа достигат не само до зоните в мозъка, свързани с физиологичния отговор на стреса, но и до мозъчната кора, свързана с по-висши когнитивни функции и регулиране на емоциите.
Учените установяват, че когато връзките между хипокампа и мозъчната кора са по-здрави и силни, участниците в изследването не съобщават за много силен стрес от видяното. Когато обаче невронната мрежа е по-активна, хората съобщават за по-силен стрес.
"Откритието ще помогне за създаването на терапии за множество състояния - като увеличаване на силата на връзките от хипокампа към мозъчната кора или намаляване на сигналите към физиологичните стрес центрове", казва проф. Раджита Синха от изследователския екип.
Резултатите от изследването бяха публикувани в сп."Нейчър Къмюникейшънс".
Скенерите на мозъка на хора, гледали силно стресиращи и тревожни образи като например озъбено куче, мръсни тоалетни или наранени лица, разкриват мрежа от невронни връзки, която обгръща мозъка, започвайки от хипокампа - зоната в мозъка, която помага за регулиране на емоциите, паметта и мотивацията.
iStock/Getty Images
Елизабет Голдфарб и колегите й от Центъра за изследване на стреса в Йейл провеждат поредица от изследвания със скенер на хора, които били помолени да определят нивото на стрес при разглеждането на различни кадри.
iStock/Getty Images
Учените установяват, че когато връзките между хипокампа и мозъчната кора са по-здрави и силни, участниците в изследването не съобщават за много силен стрес от видяното. Когато обаче невронната мрежа е по-активна, хората съобщават за по-силен стрес.
"Откритието ще помогне за създаването на терапии за множество състояния - като увеличаване на силата на връзките от хипокампа към мозъчната кора или намаляване на сигналите към физиологичните стрес центрове", казва проф. Раджита Синха от изследователския екип.
iStock/Getty Images