В миналото са провеждани психологически експерименти, които никога не биха се случили в наши дни - по етични и морални причини. Но стандартите не винаги са били толкова строги. Благодарение на тях обаче са се случили някои от най-прочутите изследвания в света на психологията. Един от тези ексепримента е на американския психолог от началото на ХХ век Джон Уотсън. Той е считан за бащата на бихейвиоризма (от behaviour - поведение).
Вижте експеримента с малкия Албърт
През 1920 г. в университета "Джонс Хопкинс" Джон Уотсън провежда своя експеримент с 9-месечния Албърт.
По това време експериментът с класическото обуславяне (условните рефлекси) на Павлов (за кучето и лампата) е бил много популярен, ето защо Уотсън решава да доразвие теорията му, като докаже, че емоционалните реакции на човека също са условни рефлекси.
Малкият Албърт бил емоционално стабилно 9-месечно бебе, което за пръв път в живота си се запознало с бял заек, бяла мишка, маймуна, маски с и без косми, памук и други стимули.
Експериментът „Надрусаните маймунки"
Алберт опознал обектите около себе си с любопитство, както всяко едно дете на неговата възраст, без да дава индикации за каквото и да било неудобство, свързано с животните или предметите. След това Уотсън оставил детето да си играе с една бяла мишка, но в момента, в който то я докоснало, зад гърба му се разнесъл силен и пронизителен звук от дърводелски чук, удрящ по метален прът.
Детето реагирало веднага, изплашило се и започнало да плаче. Уотсън обаче искал да доведе експеримента си докрай, затова всеки път, когато Алберт докосвал бялата мишка, се чувал и силният звук.
Мимически експеримент разкрива истини за човешката природа
След няколко дни бебето започвало да плаче само при вида на мишката, защото вече я асоциирало с неприятния, плашещ звук.
Това не задоволило Уотсън и той решил да провери дали този, вече ирационален, страх е само от мишките, или и от други обекти. За негова радост Алберт започвал да плаче, щом видел бяло зайче, топка памук и дори брадата на Дядо Коледа.
Учени се опитват да създадат зародиши от човешки и животински клетки
Уотсън обаче не спрял дотук - той се опитал да определи дали придобитият страх продължава.
Изследователите дали на детето почивка от един месец, след което отново го подложили на тестовете за страх от бели пухкави животни и предмети.
Сами можете да се досетите какъв бил резултатът - остра реакция на страх от страна на детето.
Учени получиха разрешение за спорна технология за редактиране на човешки гени
За съжаление, "тъй като нямал време", Уотсън пропуснал да "излекува" страховете, които собственоръчно е създал.
Не е ясно какво се е случило с малкия Албърт впоследствие, но вероятно тези придобити страхове са довели със себе си множество негативни последици за него и бъдещото му психично и емоционално развитие.
