Маргарита Лъчезарова е сред новите лица в българските сериали, но пътят ѝ към екрана започва далеч преди „Клетката“ и много преди първия снимачен ден. Родена и израснала в Стара Загора, тя влиза в актьорската професия през музиката, през отказите и през лични загуби, които съвпадат с началото на кариерата ѝ.
„Аз съм родена в Стара Загора. Това е моя роден град“, казва тя. В града завършва музикално училище със специалност класическо пеене. Именно там се появява първият досег с театъра. В последните класове участва в два мюзикъла – „Лелята на Чарли“ и „Класният се жени“, реализирани с режисьора Николай Априлов. „Този човек запали тази искра в мен“, разказва Лъчезарова. По думите ѝ той я насочва директно към актьорската професия: „Казва й: "Виж какво можеш момиче, ще ставаш актриса".
Решението да кандидатства в НАТФИЗ идва с увереност, че пътят ще бъде кратък. „Някак си насляпо повярвах, че това е в кърпа вързано“, признава тя. Реалността се оказва различна. На първото кандидатстване получава отказ. "Казаха ми: Ти си много готина, обаче трябва да поработиш над диалекта си“. На втория кръг е спряна.
След отказа не се отказва от Академията. Кандидатства в специалност „Театрална продукция“ и е приета. „Сълзата е в окото, но не пада… и всъщност така станаха нещата – влязох.“ След първата година се явява на вътрешен изпит и преминава в актьорския клас на проф. Пенко Господинов. „Каза ми: Независимо от диалекта, твоето място е тук’“.
Годините в НАТФИЗ описва като време на търсене. „Имаш пълната свобода да експериментираш и да търсиш“, казва тя. По думите ѝ обучението има смисъл за хората, които наистина искат да се занимават с актьорско майсторство.
Темата за кастингите я среща с напрежението между образование и популярност. „Това е една много болна тема“, казва тя по повод участието на хора без актьорска подготовка в сериали и филми. „Когато се дава шанс на такива хора, малко зрителя почва да се обърква критерия.“
Поканата за кастинг за „Клетката“ идва по стандартния за Академията път – чрез страницата на класа. „Обадиха ми се да ме поканят.“ Първият кръг включва сцена от сценария, вторият – партньорство с различни актьори. „Супер развълнувана, супер притеснена“, описва тя преживяването. След като не получава отговор в рамките на две седмици, приема, че няма да бъде избрана.
По същото време на кастинг е поканен и Иван Горанов – неин колега и партньор в реалния живот по онова време. В крайна сметка двамата са повикани заедно. „Викнаха ни… и вече на втория кръг си се явихме двамата като дует.“ Задачите са насочени към взаимодействието между тях. „Дали наистина заради тази връзка между нас двамата… тази химия.“
Първият снимачен ден остава траен спомен. „Това беше ден, който аз със сигурност ще си го помня цял живот.“ Първата заснета сцена е полицейски разпит. „Аз наистина се чувствах като на разпит.“ Напрежението е силно – „цялата се потях, ръцете ми трепереха“. Лъчезарова признава, че постоянно е питала дали всичко е наред.
За да овладее напрежението, разчита на дишането. „Дишам дълбоко и се опитвам да си изкарам цялото напрежение.“ Опитва се да се изолира от динамиката на снимачната площадка. „Ти тук трябва да играеш някаква роля… а около теб тече друг живот.“
Образът на Михаела Арнаудова изисква и сериозна визуална промяна. Косата ѝ е отрязана реално. „Не беше перука, наистина си отрязах косата.“ В продължение на две години я пуска отново. „Радвам се, че го направих… беше полезно.“
Снимките на втория сезон са направени две години преди излъчването му, което понякога обърква зрителите. „Хората никога не ме познават заради визуалната промяна“, разказва тя и описва ситуации, в които бива разпознавана с колебание.
Работата по сериала води и до лични осъзнавания. „Осъзнах, че аз съм много по-смела, спрямо това, което си мисля, че съм.“ Според нея преживяното на снимачната площадка я е променило не толкова като човек, колкото като професионалист. „Направи ме по-сигурна в себе си.“
Сред най-личните ѝ спомени остава полароидна снимка от края на първи сезон. „Това ми е последната сцена от първи сезон.“ Периодът съвпада с тежки събития в личния ѝ живот. „Загубих близък човек непосредствено след края на снимките.“ Асистент-режисьорката Петя Бошкова ѝ помага да събере емоцията и да я използва в сцената. „Да оставя целият свят… и да бъда тук и сега.“
По време на снимките баба ѝ, на която е кръстена, се разболява тежко. „Това беше един от най-близките ми хора.“ Лъчезарова посвещава ролята си именно на нея. „Това е първата ми роля… правя го в нейна чест.“ Баба й успява да види първия епизод. „На следващия ден тя почина.“
„Клетката“ остава за Маргарита Лъчезарова не просто професионален старт, а преживяване, в което първата роля, личната загуба и осъзнаването на собствената сила се срещат в един и същи момент.
