1586 г. в Англия са пренесени от Колумбия картофите като земеделска култура. Събитието се приписва на сър Франсис Дрейк.
Според историята след като воювал с испанците в Карибите, Дрейк спира в Картагена в Колумбия да зареди с провизии, включително с тютюн и картофи. Преди връщането си във Великобритания, той спира на остров Роаноке, където първите английски и шотландски заселници са се опитали да основат колония. Така пионерите се връщат във Великобритания с Дрейк и с картофите.
Европейците откриват картофа по време на Испанското завоюване на Инкската империя от Писаро през 1521-1523 г. Първите европейски писмени свидетелства за картофите идват през 1537 г. от испанския конкистадор Кастелянос. След като картофът е пренесен в Испания, той постепенно се разпространява в Европа. Първоначално на храната е гледано с недоверие и е смятана за нездравословна и дори нехристиянска. Това предотвратява широкото й приемане за определен период, въпреки че започват да я рекламират като лечебно растение.
Към 17 в. картофът здраво се установява като основна храна на бедните в Европа, карайки по-богатите да го презират, въпреки че това постепенно се променя, когато Антоан-Огюстин Парментие убеждава крал Луи XVI в ценността на културата, с която е хранен в Прусия като затворник по време на Седемгодишната война (1756-1763). Към края на 18 в. картофът става популярен във Франция благодарение на застъпничеството на Парментие.
Картофите намират широко разпространение във Великобритания, Германия, Чехия, Полша, Русия и други северни или източноевропейски държави, благодарение на способността си да растат в студени, влажни климати. Тъй като картофът расте много добре в Северна Европа, той може да е допринесъл за бързото увеличаване на населението й през 19 в.
Любопитен факт е, че предшественикът на съвременният култивиран картоф е „опитомен” в Андите. Нови генетични анализи показват, че картофът е култивиран от един прародител в една област в Южно Перу. Растението обаче би могло да е използвано в други части на света и изглежда, че туземните жители на Америка са ги събирали и дори култивирали в днешно Ню Мексико (САЩ). Археологически свидетелства подсказват, че хората от Андите са отглеждат картофи в продължение на поне 7000 години. В доколумбови времена те са широко отглеждани в Андите (на големи височини, където е прекалено студено за царевицата) и в части от Чили.
1621 г. Галилео Галилей изобретява телескопа. Той е определян като „баща на съвременната наблюдателна астрономия”, „баща на съвременната физика”, „баща на науката” и „баща на съвременната наука”. Работата на Галилей се смята за рязко скъсване с традициите, доминиращи в Европа и ислямския свят от времето на Аристотел.
Истината всъщност е, че Галилео Галилей не е откривателят на телескопа. Първите телескопи са направени в Холандия през 1608 г. Използвайки откъслечни схеми на първите устройства, Галилей прави свой собствен телескоп с осемкратно увеличение, който демонстрира във Венеция на 25 август 1609 г. Смята се също, че той първи използва телескопа за астрономически наблюдения. През 1610 г. използва телескоп като съставен микроскоп, а в края на живота си прави някои подобрения в устройството на микроскопа.
Галилео Галилей публикува първите си астрономически наблюдения с телескоп през март 1610 г. в краткия трактат „Sidereus Nuncius”. На 7 януари с.г. той открива три от четирите големи спътника на Юпитер - Йо, Европа и Калисто. Четири нощи по-късно открива и четвъртия - Ганимед. Той забелязва, че спътниците се появяват и изчезват периодично, което обяснява с тяхното движение около Юпитер, заключавайки, че те се движат в орбита около планетата.
Галилей открива и цикличния характер на вида на Венера, наподобяващ лунните фази. Според хелиоцентричната система, предложена от Коперник, би трябвало да се наблюдават всички фази, тъй като движението на Венера около Слънцето би обръщало към Земята нейната осветена страна, когато тя е от отсрещната страна на Слънцето, и нейната тъмна страна, когато тя е между Земята и Слънцето.
Галилео Галилей е един от първите европейци, наблюдавали слънчевите петна, макар че има свидетелства, че китайски астрономи са правили това много по-рано. Той също така предлага нова интерпретация на наблюдение на слънчево петно от времето на Карл Велики, обяснявано погрешно с преминаване на Меркурий пред Слънцето.
Галилей е и първият, публикувал сведения за планини и кратери по повърхността на Луната, основавайки се на очертанията от светлина и сянка по нея. На базата на тези наблюдения той дори прави оценки за височината на планините. Това го довежда до заключението, че Луната е „груба и неравна, точно като повърхността на самата Земя”, а не идеалната сфера от теориите на Аристотел.
1872 г. на глинена плочка от преди 4000 години разчитат шумерска легенда за потопа. Тогава служителят от Британския музей Джордж Смит, 32-годишен познавач на асирийския клинопис, прави пред Лондонското дружество за библейска археология сензационно съобщение: на парчета от глинена плочка с откъси от шумерски епос е открито начало на легендата за Всемирния потоп. Текстът е близък до библейския, но е със 20 века по-стар.
Смит произхождал от работническо семейство и нямал възможности за кариера. Затова едва 14-годишен той станал чирак в типография, където усвоил гравирането на щампи за банкноти.
В свободното си време се увличал от литература по асирийска история и четял всички достъпни книги. Обедната си почивка прекарвал в Британския музей, изучавайки клинописните плочки, изкопани край Мосул от Остин Хенри Лейярд и неговия иракски асистент Гормузд Расам по време на археологическата експедиция през 1840 г.
Смит скоро станал по-компетентен човек относно клинописните плочки, отколкото персоналът на музея. На този факт обърнал внимание известният асириолог от онова време Хенри Роулинсън, автор на дешифровката на асирийския клинопис. След това Смит направил своето първо откритие: той установил датата на изплащане на данъка от израелския цар на асирийския владетел Салманасар ІІІ (859-824 г. пр. Хр.).
Роулинсън поканил Смит да се присъедини към него при подготовката на 3-ти и 4-ти на „Клинописни надписи от Западна Азия”. През 1867 г. Смит бил назначен за асистент в отдела за асириология. Най-ранният успех на Смит е откриването на два надписа: на първия е посочена датата на пълно слънчево затъмнение през месец сиван (май 763 г. пр. Хр.), а на втория е записана датата на нахлуването на еламитите през 23 в. пр. Хр.
През 1871 г. Смит публикува „Аналите на Ашурбанипал” с транслитерация (изписване на асирийските имана на латиница) и превод. Освен това той предава в наскоро преди това основаното Дружество за библейска археология статията „Ранна история на Вавилония” и доклад за дешифриране на Кипърското слогово (сричково) писмо. В резултат на разшифрованите глинени клинописни плочки на халдейски език, намерени при разкопки в древния град Ниневия, на парче от плочка Смит успява да прочете откъс от шумерски епос 20 в. пр. Хр., в които се разказва началото на легендата за Всемирния потоп.
През януари 1873 г. Едуин Арнолд, издател на вестник „Дейли Телеграф”, организира за сметка на изданието експедиция на Смит в Ниневия с цел да открие липсващите фрагменти от историята на потопа. На Смит се удава да намери не само произведението, но и плочки с хронология на вавилонските династии. През ноември с.г. Смит се отправя на втора експедиция в Ниневия, този път за сметка на Британския музей и продължава разкопките в селището Коюнджик (бивша Ниневия). През останалата част от годината той съпоставя и превежда фрагменти, свързани с мита за сътворението.
През март 1876 г. Британският музей отново изпраща Смит да разкопае остатъците от библиотеката на Ашурбанипал. В село Иксиджи на север от Халеба той заболява от дизентерия и умира в Халеба едва на 36-годишна възраст. Смит оставя осем изключително важни труда, като сред тях са лингвистични изследвания и преводи от месопотамски литературни текстове.
1891 г. Народното събрание приема закон за армията, който полага основите на модерната Българска армия. Законът е един от най-значимите документи в историята на българската армия. Прилагането му изиграва забележителна роля, за да се превърне тя в модерна, отговаряща на изискванията на времето въоръжена сила.
Въоръжените сили се делят на действаща армия, резервна армия и народно опълчение. Съществен елемент в структурата на въоръжените сили е въвеждането на дивизионната организация. Създават се войскови единици, които още в мирно време включват в състава си освен пехотни части и части от родовете войски. Дивизията става не само организационна, но и бойна единица.
Броят на пехотните полкове в мирно време е определен на 24, съсредоточени в 6 пехотни дивизии, кавалерията - в 4 конни полка, артилерията в 6 артилерийски полка.
1910 г. Жорж Клод демонстрира създадената от него неонова лампа на изложение в Париж. Известният изобретател, физик, химик и предприемач е наричан „френският Едисон”. Клод има разнообразни интереси и изобретения в различни области.
Неонът е открит през 1898 г. от шотландеца Уилям Рамзи и англичанина Морис Травърс. Това става, когато Рамзи охлажда проба от въздух до нейното втечняване, след което нагрява течността и улавя отделните газове при тяхното изпаряване. Така освен азот, кислород и аргон той изолира неизвестните до този момент инертни газове криптон, ксенон и неон.
Характерният блестящо червен цвят, излъчван от газообразния неон при прилагането на електрично поле, е забелязан още при самото му откриване. Малките количества на неона във въздуха са пречка за бързото му прилагане за изработка на осветителни тела, подобно на лампите, напълнени с азот и получили разпространение в първите години на 20 в.
Жорж Клод се вдъхновява за изобретението си от т.нар. лампа на Мур на Даниъл Макфарлан. Той прави в нея сериозни подобрения, като стига до идеята за прокарване на електричество през тръба, пълна с инертния газ неон. През 1902 г. Клод, чрез неговата компания Л’ер Лики, започва да произвежда промишлено неон като страничен продукт на основната си дейност по втечняване на въздух. През следващите пет години той развивал това в различни комбинации и на 3 декември 1910 г. успява да представи първата неонова лампа, използваща запоена тръба, пълна с неон на Парижкото изложение.
През 1912 г. Як Фонсека, сътрудник на Клод, продал първата неонова реклама с търговска цел на парижки бръснар. През 1913 г. била монтирана първата реклама с букви на Шамп с текст Чинцано.
1931 г. хапчето против махмурлук се появява на пазара. Алка Залцерът, комбинация от аспирин и сода бикарбонат, е създаден от Морис Тренър - главен химик в медицинска компания.
Хапчето тогава било представяно като лекарство, което облекчава най-разнообразни болки, като главоболие, отстранява киселините в стомаха, помага при наличието на силна треска и т.н.
1955 г. ООН приема решение за създаване на Международна агенция за атомна енергетика. Автономната организация е основана на 29 юли 1957 г. Нейната цел е да поощрява мирната употреба на ядрена енергия и да възпрепятства използването й за военни цели.
Още през 1953 г. е предложено създаването на международен орган, чиято цел е да регулира и насърчава мирното използване на атомна енергия. Автор на тази идея е Дуайт Айзенхауер, тогавашен президент на САЩ. През септември 1954 г. на Общо събрание на ООН САЩ изказва своето виждане, че е необходимо да се изгради международна агенция, която да отговаря за ядрения материал и контрола върху него. През 1955 г. (от 8 до 20 август) в Женева ООН провежда международна конференция във връзка с атомната енергия и нейното мирно използване.
През 1956 г. Уставът на Международната агенция за атомна енергетика е единодушно приет на Международната конференция на ООН за мирното използване на атомната енергия в Ню Йорк и влиза в сила на 29 юли 1957 г. Първата сесия на Генералната конференция на агенцията е проведена във Виена през октомври с.г.
От 1958 г. агенцията осигурява техническа помощ на развиващите се страни под формата на услуги на консултанти, научни стипендии, възможности за обучение и оборудване. От 14 ноември действа споразумение относно отношенията между агенцията и ООН. През 1961 г. агенцията предприема система за обезопасяване на малки изследователски реактори, а впоследствие допълнението й обхваща всички видове и размери атомни централи.
1959 г. първият в света атомен ледоразбивач „Ленин” е пуснат на вода в корабостроителницата в Ленинград. През 2002 г. ледоразбивачът бе превърнат в луксозен хотел и музей на гражданския атомен флот, оставен на вечна котва в пристанище Мурманск в Бяло море.
Ледоразбивачът работи 30 години и е изтеглен от употреба през 1989 г. През това време той е преминал без аварии 1,2 млн. км - над 30 пъти обиколката на Земята по екватора. Близо 1 млн. км е преминал сред ледовете, прокарвайки пътя на 3741 кораба. Ледоразбивачът „Ленин” е дълъг 134 м и широк 27,6 м. Надводната му част е 16,1 м, подводната - 10,5 м.
„Ленин” отваря за търговския флот на тогавашния СССР северния морски път през Северния ледовит океан. Развива максимална скорост от 18 възела (35 км/ч).
1966 г. край Кремълската стена са погребани останки на незнаен войн и е създаден известния Гроб на незнания войн. В чест на 25-та годишнина от разгрома на германските войски край Москва, прахът на незнайни войници беше пренесен от братската могила на Ленинградско шосе е погребан в Александровската градина в Москва.
Неотдавна президентът на Русия Владимир Путин подписа закон, установяващ в Русия нова паметна дата - Ден на незнайния войник. Новият празник е отбелязва на 3 декември.
1967 г. Кристиан Барнард осъществява в Кейп Таун (ЮАР) първата трансплантация на сърце. Пациентът - 54-годишният Луис Уашкански, умира 18 дни по-късно от двустранна бронхопневмония.
На 2 декември вечерта, в болницата„Гроте Шур”, където работи професорът, докарват млада жена, прегазена от кола. Лекарите се борят за живота й няколко часа, но не успяват да я спасят. Тогава проф. Барнард взима съгласие от бащата на пациентката и трансплантира сърцето й на Луис Вашкански. 54-годишният мъж е преживял три инсулта и има тежко сърдечно заболяване.
Операцията започва рано сутринта на 3 декември и проф. Барнард разчита на екип от 30 души. След девет часа първата в света трансплантация на сърце приключва успешно. Вашкански обаче живее само 18 дни - смъртта му настъпва вследствие на пневмония.
Скоро след това професорът прави още една трансплантация - този път пациентът живее 19 месеца. Постепенно и в други страни се осмеляват да правят тези операции и само за 1968 г. са направени 24 трансплантации.
1973 г. космическият кораб „Пионер 10” изпраща към Земята първите близки снимки от Юпитер. Това е първият космически апарат, който прекосява астероидния пояс и посещава една от външните планети на Слънчевата система на 13 юни 1983 г.
На 2 март 1972 г. „Пионер 10” е изстрелян от ВВС база Кейп Каневерал с ракета „Атлас-Кентавър”. През 1973 г. на път за Юпитер, корабът пръв прекосява астероидния пояс отвъд орбитата на Марс и изследва два астероида. Това пътешествие разкрива на учените, че астероидното поле не е толкова опасно и отваря вратите за всички бъдещи мисии до външните планети.
През декември 1973 г. прелита на 132 000 км над облаците на Юпитер и изпраща снимки. Получава данни за състава на атмосферата, уточнява масата на планетата, измерва нейното магнитно поле. Установява, че общият топлинен поток, отделян от Юпитер, превишава 2,5 пъти енергията, която планетата получава от Слънцето. Също така „Пионер 10” уточнява плътността на 4-те най-големи спътника на Юпитер.
Сега „Пионер 10” се намира на разстояние над 80 AU от Слънцето и лети в посока към съзвездието Бик. Сегашната мисия на „Пионер” е търсенето на хелиопаузата - мястото, докъдето стига слънчевият вятър и където започва междузвездното пространство. „Пионер 10” ще пътува през галактиката милиарди години.
1997 г. в канадския град Отава представители на 121 страни подписват договор, забраняващ поставянето на противопехотни мини. Същата година организацията и нейният основен говорител Джоди Уилямс получават Нобелова награда за мир.
Международната кампания за забрана на противопехотните мини е коалиция на неправителствени организации, поставила си за цел забраната на производството и употребата на противопехотни мини. Тя е основана от пет организации през 1992 г., а към 2003 г. има над 1100 членуващи организации. Най-големият успех на Кампанията е влизането в сила през 1999 г. на Отавския договор, въпреки че страни като САЩ, Русия и Китай все още отказват да се присъединят към него.
Договорът е отворен за подпис през декември 1997г. и затворен на 1 март 1999 г. След тази дата към договора държавите могат само да се присъединят. За да влезе в сила договора трябва да е ратифициран от 40 членки на ООН. Пълното име на договора е Конвенция за забрана на употреба, съхранение, производство и продажба на Противопехотна мина и тяхното унищожение. Към момента 160 държави са подписали договора.
Чрез наблюдатели организацията следи ситуацията с противопехотните мини в световен мащаб. Целта е чрез лобиране да се постигне подписването на Договора от Отава за забрана на противопехотните мини. Всяка година организацията съставя и публикува доклад за жертвите на противопехотните мини и за действията предприети от различни държави.
1999 г. НАСА загубва радиовръзка с марсианския полярен самоход „Марс Полар Лендър” минути преди той да навлезе в атмосферата на Марс. Въпреки многобройните опити на екипа от мисията да предават команди към сондата чрез кораба „Марс Глобъл Сървеър”, отговори няма. Отговор няма и от двете минисонди, които се отделят от „Марс Полар Лендър” на 60 км над повърхността при нейното спускане.
„Марс Полар Лендър” е изстреляна през януари с.г. Преди началото на мисията ситуацията с навлизането в атмосферата на Червената планета е била разигравана десетки пъти. Както се оказа обаче, това не било гаранция срещу провала на важната мисия.
Самоходът трябваше да се приземи на повърхността около южния полюс на планетата, на по-малко от 1000 км от самия полюс, близо до ръба на ледената шапка от въглероден двуокис през късната пролет в южното полукълбо.
Мисията имаше за цел да установи локалните метеорологични условия близо до марсианския южен полюс, включително температурата, налягането, влажността, вятъра, повърхностния лед, развитието на леда, мъглите и праха, да анализира проби от полярните наноси за вода и въглероден двуокис, да изкопае ров и да заснеме неговата вътрешност за търсене на сезонни слоеве и анализ на почвените проби за вода, лед, хидроокиси и натрупани минерали, както и да направи спектрални изображения на повърхността за определяне на почвените типове и състав.
На борда на „Марс Полар Лендър” се намираха двата апарата „Дийп спейс 2”. Те бяха замислени като първите високотехнологични апарати за проникване под повърхността на други планети с цел вземане на проби за изследвания.
През май 2005 г. анализ на снимки от Марс дават основание да се твърди, че са намерени части от космическата сонда на НАСА, изчезнала при навлизане в атмосферните слоеве на „червената планета”. Астрономът Майкъл Малин, който е анализирал направените снимки през 1999 и 2000 г., е открил нещо на тях, наподобяващо парашут на сонда. Предполагаемият парашут се намира на няколкостотин метра от увреден участък на повърхността на Марс.
