Зло под слънцето
Зло под слънцето / снимка: БГНЕС
Още когато зърнах шестте момчета насреща ми, разбрах, че не вървят случайно срещу мен, а търсят някаква беда. Бях пийнал умерено, те от своя страна воняха на алкохол от метри. Разминавайки се с тях усетих два ритника в областта на кръста, бях избутан силно назад. Само чистият късмет, че един от нападалите беше все още трезвен ме спаси от по-голям побой. Шансът беше на моя страна. Шансът и нищо друго. Това недефинирано нещо, наречено късмет, ме спаси от най-лошото. Но то не можа да спаси 20-годишния Стоян Балтов, който загуби живота си вследствие на пълна безхаберност от чисто човешка категория. Той загуби живота си заради агресията на връстниците си, заради неадекватността на охраната на заведението, заради липсата на всякакъв ред в това гнездо на оси, наречено Студентски град.

Студентският живот е сред най-безсмислените словосъчетания на света. Това е една утопия и легенда, която не съществува така, както си представяме. Да, аз съм студент и съм правил същото, което е правило и клетото момче. Съжалявам за това все повече и повече от много време насам. Уви, системата ни превръща в едни прости същества без лично мнение, мисли и цели.

Да вземем за пример първокурсниците – няма какво да се лъжем – те искат чалга, ракия и купони в Студентски град. Така те разбират студентския живот. Така са научени да го разбират от приятели, музика, разговори, ако искате – и медии. В един момент обаче всеки съзнава, че е крайно време да запълва времето си с безцелие и идиотизъм. Агресията сред тези поколения е пословична. Те не могат да бъдат укротени. Знаете какво е вечер по дискотеките навсякъде. Невръстни деца обикалят подлезите на НДК и чудотворния Студентски град в търсене на поредната водка или цигара с марихуана. Те не мислят, няма кой да ги научи. Системата им позволява това. Те се бият, защото никой не ги спира да го правят. Чупят главите си сякаш чупят чаши по невнимание. Това е зародено от началото на тяхното образование.

Училищата се превръщат в модни подиуми. Децата, които не могат да си позволят последните марки дрехи и козметика, бързо биват отхвърлени от връстниците си. Защото децата са жестоки. Няма кой да се сети и да въведе униформите, едно просто начало на борбата с детската агресия и упадък като цяло. Сега няма значение кой къде учи. Преди учебните заведения имаха престиж и себеуважение. Посетя ли сега старото си училище съм сигурен, че ще видя това, което се вижда във всяко едно софийско школо – пиянство, разврат, упадък. Колко още деца трябва да изгубят живота си докато се въведе най-накрая вечерен час и кой ще го съблюдава?

Докога тези така престижни служители – охранителите, ще позволяват хора да бъдат нападани в и пред заведенията, в които работят? Или може би са твърде заети да се перчат с мускулите си и да сплашват с бицепсите си посетителите на дискотеката сякаш се отнасят със слуги в голям замък.

Докога тази агресия ще бъде насаждана сред младите не чрез телевизия и компютърни игри, а с публични боеве и убийства по улиците. Докога този квартал – Студентски град ще съществува, олицетворение на безмозъчие, насилие, безредие. Там закони няма, знаете това. Там всеки си прави каквото иска, живее легално, какво повече. Дивият запад отдавна не съществува. Кога ще се вземат мерки и това място да стане годно за живеене и посещение. Защото там загина Стоян Балтов – животът му беше отнет от безхаберието на толкова много хора.

Днешният протест на студентите трябва да успее. Да успее така, че най-накрая да бъдат взети превантивни мерки децата да живеят спокойни. Спокойно от това, че няма кой да отнеме живота им от нищото, пред очите на толкова много хора. Да успее да даде знак на всички студенти, че е време да се мисли, когато се взимат решения. Да успее да даде знак на управляващите да помислят за тези поколения, които един ден ще дойдат на власт, защото скоро ще бъде твърде късно. Нека това безкрайно зло под слънцето да изчезне завинаги. Има хора, които никога не се замислят, те не търсят логиката на действията. Те не могат да бъдат купени, научени или набити. С тях не може човек да се споразумее или да преговаря. Тези хора искат да гледат единствено как светът гори в краката им. Такива хора убиха Стоян Балтов. Моля се единствено един ден студентите, учениците, децата да не се страхуват от самите себе си, от тези на тяхната възраст. Защото това наистина е най-страшното от всичко.