Защото не сме комунисти...
Защото не сме комунисти... / Sofia Photo Agency

Било през 43-та. Сталин спешно извикал в кабинета си всесилния шеф на НКВД Берия: „Лаврентий Павлович, изчезнала е лулата ми. Трябва да се вземат съответните мерки!" „Разбрано, другарю Сталин!" След десетина дни „човекът с пенснето" е на доклад при Върховния вожд: „Другарю Сталин, във връзка с изчезналата лула беше разкрит крупен международен заговор, арестувани са 10 000 души – половината от тях си признаха, че са германски шпиони и са изпратени в лагери, описаха детайлно всичко и издадоха останалите конспиратори". „Отлично свършена работа, Лаврентий! Между другото пропуснах да ти кажа – намерих си лулата в най-долното чекмедже на бюрото!"

Депутатът, който е изрекъл безумно тъпата, безумно глупавата реплика за това как бебетата се правели и „ин виво", освен „ин витро", трябва да бъде разсипан, ако не се извини публично. Трябва да бъде разсипан заради дебелоочието и отвратителния си хумор с мирис на селска кръчма, който не отива на българския парламент. Заради проявената простотия към проблемите на повече от половин милион българи. А кой е той? Дали се казва Симеон Василев, както заподозряха в едно телевизионно шоу, или Емил Константинов, който пък бил чут от колегата си да отправя подобна реплика, ама май не точно същата… Кой точно да бъде разсипан по нечии откъслечни спомени?

А как започна всичко? Посочването на група хора, заподозрени че са извършили нещо без да е ясно кой е простакът-депутат е характерно за едно друго време, с което искахме да се разделим окончателно. В това друго време едни други хора са устройвали масови народни съдилища, на които са били издавани присъди само по подозрение за виновност. Нали само дивия комунизъм и другите авторитарни режими „работеха" глобално с огромни маси народ.

На фона на всичко това никой не обърна внимание на репликите, че в първоначалния вариант на законопроекта за създаване на фонд за „ин витро" процедури има опасност от корупционни практики. Защо? Нали също толкова просташко е, ако дори и една стотинка от тези пари отидат за нечии луксозни парцалки, скъпа козметика или фитнес.

В крайна сметка в „соченето с пръст" на групи заподозрени обикновено се включват политически формации, страдащи от еректилна дисфункция по отношение на рейтинга си или шоупрограми със същата характеристика.