Ако случайно не си спомняте, в България беше въведен „мажоритарен елемент", който реформира политическата система, дава възможност да се гласува за личности, затваря вратата на парламента за скучните партийни кандидати и въобще строи живота нов. Уви, „мажоритарният елемент", който е мъничко популистки със своите съмнителни гаранции за дуел между личности и т.н., всъщност легитимира думичката „страх" и нищо повече.
Така безвъзвратно се изпариха очакванията ни за звезди-депутати, за предизборни схватки на известни и неизвестни, за избор на „личности", а не на „партии". Толкова беше интересно преди седмици - очаквахме Азис, Стоичков, Митко Пайнера и кой ли не, а в надпреварата получихме уплашени мажоритарни кандидати, които за всеки случай участват на напълно избираемо място и в класическата пропорционална партийната листа.
Защото листите на родните партии за изборите на 5 юли издават само „страх" и нищо повече. Много е трудно да откриеш с невъоръжено око мажоритарен кандидат, който вярва в избора си, състезава се честно, така както бяха обещали строителите на „мажоритарни елементи" и не присъства и в пропорционалната партийна листа. Ей така, за всеки случай. Много трудно ще бъде след изборите да бъде посочен мажоритарен кандидат, който да не е влязъл през задния вход.
Ето например, стартираме азбучно и първият голям град, който се изпречва пред погледа е Бургас. Битката на титаните - мажоритарна при това - Волен Сидеров срещу Божидар Димитров. Поглеждаме встрани и се оказва, че Волен води пропорционална листа във Варна, както и в Бургас. Почти подобно е положението и с Божидар Димитров.
Нататък е буква "К" - като "ключова" за ДПС. Един срещу друг мажоритарно там се изправят Вежди Рашидов срещу Ахмед Доган, макар и двамата да фигурират пропорционално в Кърджали и Благоевград.
В Пловдив уж има интересни личности - Милен Велчев, Димо Гяуров, Емил Кошлуков, Павел Шопов, но всеки от тях пази гърба си с присъствие в пропорционалната листа.
Подобно е положението и в избирателните района на София, където Пламен Константинов, Иван Костов, Даниел Вълчев, Йордан Герджиков, Мартин Димитров, Георги Кадиев и Петър Курумбашев са способни да изнесат една ефектна мажоритарна битка, да направят отличен дуел. С изключение на Кадиев, всички гореизброени са готови да извадят пропорционален коз в случай на лошо броене на бюлетините. Както се казва, да говориш за бикове и да бъдеш на арената, не е едно и също.
Ако играта продължи до буква "я" и примерно "Ямбол", не очаквайте изненади.
Няма да откриете нито Бойко Борисов, нито Сергей Станишев, сред мажоритарните кандидати.
Внимателният прочит на листите показва, че безстрашни мажоритарни кандидати няма. Сякаш болшинството от тях са минали през офиса на току-що сформирала се нова застрахователна компания, чийто слоган гласи "застраховаме мажоритарни кандидати". И наистина, колко хубаво би било. Компанията може да предлага челно място в пропорционални партийни листи за мажоритарни кандидати. Дори може и да подарява стикер "Мажоритарен кандидат" с много малък надпис под това - "застрахован за гарантиран пропорционален избор".
Така или иначе зад всяка скъпа предизборна кампания на т.нар. "личности" стои една богата партия. Някак странно ще бъде, неочаквано дори, един инвеститор (партията) да похаби парите си и новосъздадения мажоритарен кандидат (приемник на инвестицията) да не попадне сред 240-те избраници.
Разбира се, "мажоритарният елемент" има своите неоспорими предимства и той трябва да съществува. Кой друг, ако не мажоритарният елемент, позволява лесно купуване на гласове? Кой друг лекичко изкривява съотношението между гласове и мандати? Кой друг, ако не мажоритарният елемент, гарантира, че в парламента влизат красиви и умни хора? Кой друг избор крещи, че е едно, а всъщност е нещо друго?
Вярно е, че темата за мажоритарния вот, моя любима, трябва да бъде обект на далеч по-задълбочен анализ. Важно сега е друго - т.нар. избор на личности не успя да развихри фантазията на политическите лидери и те не хвърлиха на предизборната арена колоритни предложения, които считат за „избираеми". По едно време всички мислеха, че тези, които редят листите, ще се превърнат в продуценти на риалити предавания, ще разчитат на противоречиви звезди, които да провокират и накарат зрителите да пращат смс-си, пардон - гласоподавателите да пуснат гласа си. Вярвайки, че българинът ще се хързулне по плоскостта да избира личности, а не партии, изведнъж щяха да се появят интересни сблъсъци на хора, които нямат нищо общо с политиката.
В интерес на истината, така е по-добре. Иначе битката щеше да бъде храна само за жълтата преса.
