Когато Европейската комисия одобри присъединяването на България и Румъния в ЕС на 26 септември, реакциите в Европа бяха различни. Коментаторите наблягаха на имиграцията, структурни фондове, съдебна реформа, както и последно сбогом на желязната завеса.
Но в момент, когато за научните изследвания се говори като за път към икономика на база на познанията, съответно до конкурентност и икономически растеж, какъв ще е резултатът от разширяването за научната общност в Европа, и по-конкретно тази на България и Румъния? Какво ще допринесат научните изследвания на тези страни за ЕС? И понеже българските и румънските научни работници от известен период от време са напълно ангажирани в рамките на програми за научни изследвания на ЕС, ще има ли някаква разлика?
Мобилността на трудещите се е тема за дебат в много страни, а някои от тях са въвели ограничения за броя на румънските и български граждани, които могат да работят за тях след присъединяването към ЕС на 1 януари 2007 г. При положение, че проблемите, свързани с наука и научни изследвания са международни по своя характер, това би могло да окаже пагубно влияние върху обмена на познания между най-новите и вече установите страни-членки на ЕС.
Всички изследователи и представители, с които „Cordis News” разговаря, смятат, че разширяването ще внесе промени в науките и технологиите в България и Румъния, въпреки ограниченията в мобилността. „Присъединяването ще повиши интереса и доверието за включването на проекти за предложения на румънските партньори по седмата рамкова програма (FP7), освен това ще увеличи качеството на техния принос в рамките на партньорството”, според Мирчеа Сбарна, съветник на Румъния за научните изследвания и образованието в Брюксел.
Веселина Рангелова, учен от България, която работи към Съвместния научен център на Европейската комисия (JRC), смята, че присъединяването на нейната страна към ЕС ще повиши интереса към научните програми на ЕС в България. „Въпреки, че вече сме част от Европейската зона за научни изследвания (ERA), не всеки изследовател знае за възможностите на ЕС”, сподели тя пред Cordis News. Също така, тя очаква присъединяването да улесни придвижването в Европа, както и контакта с потенциалните научни партньори.
Дан Даскалу, директор на румънския национален институт по научни изследвания в микротехнологиите, очаква членството на Румъния в ЕС да доведе до по-голямо съответствие на изследванията, провеждани в неговата страна, с тези в ЕС. „Румъния не е достатъчно силна, за да разполага с критична маса във всички области. Нуждаем се от сътрудничество по общи проекти. Надявам се присъединяването да донесе по-висока степен на съгласуваност в националните програми”, заяви той.
Разбира се, и двете страни са изминали дълъг път сами за себе си. През 2004 г. Румъния стартира национална програма с цел да подготви своята научна общност за европейската интеграция и седмата рамкова програма. Бяха финансирани 2052 проекта в четири категории: комплексни проекти за научни изследвания и развитие, човешки ресурси, участие в европейски и международни проекти, инфраструктура в сферата на научните изследвания.
България прие национален план за увеличаване на инвестициите в научни изследвания до 3 процента от БВП. Това е амбиция, споделяна и от 25-те страни-членки на ЕС. През септември 2006 г. бе актуализиран план за включване на мерки за изграждане на капацитет на ниво университети и подготовка за седмата рамкова програма. Това ще включва и съдействие за финансиране на екипи, които печелят средства по програмата.
