YES, HE CAN!
YES, HE CAN! / netinfo

„Има ли още някой, който се съмнява, че Америка е страната, в която всичко е възможно”, попита един 47-годишен афроамериканец-протестант, син на кениец и бяла американка, дете на разведени родители, възпитаник на началното училище в Джакарта, избран на 4 ноември 2008 година в безпрецедентна надпревара за 44-ти президент на САЩ.

Барак Обама беше абсолютно прав, когато в 7 часа българско време развълнуван заяви пред хиляди американци в Гранд Парк в Чикаго, че те – млади и стари, бедни и богати, демократи и републиканци, черни и бели, латиноамериканци и американци от азиатски произход, гейове и хетеросексуални – са изпратили категорично послание към света, че никога не са били сбор от индивиди или сбор от сини и червени щати, защото всички заедно винаги ще бъдат САЩ.

През цял Атлантически океан, още 3000 километра суша разстояние, аз етническа българка, родена в Москва, дете на разведени родители, израснала в провинциален град, се надявах, но и сериозно се съмнявах, че американците, които два поредни избора гласуваха за Буш, ще направят тази огромна крачка, за да заместят предразсъдъците и страховете си с присъщия само на свободния човек кураж и ентусиазъм.

Впрочем, сега много хора ще критикуват презокеанците за наивността им да гласуват за човек, уж демократ, нарамил огромна лява кошница с обещания, да изберат просто харизматична личност, която ще се учи на голяма политика в тежко време, да инвестират в най-разточителния кандидат-президент, който в условията на финансова криза похарчи колосални суми, за да си проправи път към Овалния кабинет.

Сега много европейци, чиито къщи са стари, от страната на Барак Обама многозначително ще попитат дали пък американците не са все така наивни, за да си позволят да заложат на младостта пред опита, дали това не са същите американци, които Буш излъга, че синовете им ще мрат в Ирак, защото в много дупки има много бомби, вместо да се поинтересуват, че там има петрол за много сонди. Вероятно много европейци сега ще заключат за американците – това са хора, които избират по същия начин, по който се и хранят – БЪРЗО.

Ще съм наивна, ако не кажа, че финансовата криза за американците беше онзи попътен вятър в платната на чернокожия им кандидат, че милионите бивши собственици на къщи с 100-годишна ипотека се изкушиха да пуснат бюлетина за по-високи данъци на богатите си съграждани – спекуланти, че с агресивната си политика администрацията на Буш сама се обрече на недоверие, не просто у другите администрации, но на неверие у собствените си избиратели.

Ще бъдат прави всички, които кажат, че избирателите навсякъде по света са като деца в лунапарк и че Барак Обама има късмет дори БАБА МУ да си отиде от този свят не ден след, а ден преди Америка да гласува.

НО аз вярвам, че ГОСПОД обича смелите, че подкрепа заслужава всеки, който, осъзнал грешките си, настоява да се промени, че си струва да аплодираме белия и черния човек, които тази сутрин се прегръщаха на площада в Чикаго, докато в Рим карабинери пазят италианците от емигрантите.

Защото Америка събра кураж, за да направи нещо, в което целият свят се съмняваше. А за да сбъдваш мечтите си, първо ти трябва КУРАЖ!
Последвайте ни

Коментар