Стотици хиляди българи изгубиха работата си заради кризата от 2008 г. досега, защото предприятията им или са фалирали, или са били принудени да съкратят работниците си до санитарния минимум. Макар и мнозина специалисти да прогнозираха, че именно кризата ще позволи на „здравите" фирми да намерят нужните им кадри, работодателите са категорични, че това така и не се случи и така ножицата между търсене и предлагане на пазара на труда се отвори още повече. Към края на миналата година и началото на тази се появи още един аспект на проблема - особено експортно ориентираните предприятия получиха поръчки, но част от тях не могат да си позволят да отворят нови работни места, за да изпълнят договорите си в срок. Решението е временна заетост, макар че законът за нея все още се пише, а работниците се отнасят скептично. Защо се получава така и какви са възможностите за наемане на работа за определен период?
Нивото на безработицата в България е 9,5%, което е съизмеримо със средното за Европейския съюз - тези данни оповести в края на миналата седмица социалният министър Тотю Младенов. Самият той призна, че младежката безработица е изключително голям проблем и удря критичната граница от 22 на сто. Различни са данните на работодателите и синдикатите, според които цялостната безработица е двуцифрена. Все по-често обаче се оказва, че освен сезонната работа в хотелите и в селското стопанство, работодатели имат нужда от временно увеличаване на персонала, обясни за Дарик Георги Георгиев, ръководител на международна фирма за временна заетост, която оперира и у нас. „В началото на годината много често фирмите се нуждаят допълнително от експерт - счетоводител, за да помогне за приключването на баланси; към средата на годината има нужда от допълнителни хора, когато става дума за конкретни търговски акции или в производствени предприятия, защото имат допълнителни поръчки преди лятото; втората половина на годината предимно се работи допълнително по нови проекти, за които не се знае дали ще продължат дългосрочно или са временни. Сега точно се наблюдава развитие в бизнеса и има нови проекти, които започват", категоричен е Георгиев.
Временна заетост - защо не?
В Европа практиката за временна работа е доста по-разпространена, тъй като хората все по-често работят по определени проекти. Георгиев е убеден, че особено ако са специалисти в дадена област, те са търсени от различни места и вероятността да останат без доход е минимална. Освен това „временна работа" не означава задължително три месеца например, а може да продължи в рамките на няколко години.
„Този начин на гледане на работата, че трябва да имаш големи гаранции за работното си място е нещо, което със сегашният динамичен начин на живот, не е толкова търсено и често срещано. Тъй като хората в България, особено ако са професионалисти в дадена сфера, не държат задължително да продължават задължително да са на същата позиция, да правят абсолютно едно и също нещо и да получават същите заплати и след пет, и след десет години", коментира експертът.
Работното място: по-добре скучно, нископлатено и сигурно,
отколкото временно и интересно
И все пак у нас квалифицираните кадри дори избират сигурната нископлатена работа, отколкото интересната, но временна заетост. Често пъти дори те се страхуват да преминат на място, където се изисква отговаряща на тяхната квалификация, от страх да не изгубят дохода си, коментира от своя страна Петър Стоянов, председател на Българската асоциация на микропредприятията у нас.
Причината за това е ясна - голяма част от микро-, малките и средните предприятия не успяха да устоят на кризата. По думите му от началото на кризата досега 60 000 предприятия от този сегмент са прекратили дейността си. „Това доведе до съкращаване на много хора, а и до затваряне на производства, които бяха традиционни за България", допълни Стоянов.
По думите му следващите няколко години също ще бъдат много трудни за малкия бизнес, тъй като той е насочен основно към вътрешното потребление. „Не е тайна, че у нас кризата основно се яви не толкова като икономическа, колкото като криза на вътрешното потребление", допълни Стоянов.
Част от експортно ориентираните предприятия обаче се сблъскаха с друг проблем - получиха поръчки, които не могат да изпълнят в срок заради недостатъчно работна ръка. В същото време обаче нямат средства да наемат допълнителен човек. Други се оказаха още по-предприемчиви и успяха да усвоят пазарни ниши, но отново смеят да отворят ново работно място, защото позициите им все още не са толкова стабилни.
Нови служители с държавни пари
За подобни казуси дори има специално разработени програми за субсидирана заетост. Дора Ганева, директор на дирекция „Услуги по заетостта" в ресорната държавна агенция: „Няма ограничение кои работодатели могат да кандидатстват, с изключение на земеделските производители", категорична е Ганева. По думите й работодателите единствено трябва да попълнят комплект документи в бюрата по труда, за да се възползват от тази възможност. По различните програми за стимулиране на заетостта те могат да бъдат подпомогнати с осигуровките на нает от тях служител или със заплатата и осигуровките му за определен период от време. Освен това работодателите могат да се възползват много бързо от тази възможност - само 10-15 дни, след като заявят нуждата си от определен брой кадри в даден бранш. Най-често програмата е за шест месеца, но не са един и два случаите, в които временното работно място, субсидирано от държавата, се превръща в постоянно. „Работодателите нямат ангажимент да запазят работните места, след като изтече договорът им с бюрото по труда по тази програма. Има обаче случаи, в които работните места стават постоянни, в други случаи - не. Това е по преценка на работодателя", категорична е Ганева.
Вечният проблем: бюрокрацията
Според работодателите обаче програмата не сработва. „Голяма част от микропредприятията изобщо не знаят за тази възможност", заяви от своя страна Петър Стоянов. По думите му информационните кампании за различните програми, насочени към стимулиране на заетостта, не се правят качествено. Затова е по-разумно те да се провеждат от неправителствени организации, а не от държавните структури.
Според Валентин Никифоров от КНСБ програмата за субсидирана заетост е много подходяща за работодателите, но често те се оплакват от бюрокрацията. „Това е много добра възможност за малките и средни предприятия, защото голяма част от тях изпитват затруднения в кризата. Доколкото знам обаче те имат проблеми с бюрокрацията, затова програмата не е широко използвана", допълни Никифоров.
От Агенцията по заетостта са категорични, че процедурите се облекчени и всъщност интерес към програма има.
Новият закон - ще решава или създава проблеми?
Междувременно експерти от социалното министерство, синдикатите и работодателите работят по закон за временната заетост, в който има спорни моменти, според Валентин Никифоров. „Това са агенциите по временна заетост, през които за определени дейности ще могат да бъдат наемани допълнителни работници. Но ние не приемаме хора на постоянен трудов договор да бъдат премествани през тези агенции или цели звена от работници да бъдат преместени и „подавани", най-грубо казано, през тези агенции на основния работодател. Има такива случаи и в момента и ние сме категорични, че това е грубо нарушение на Европейската социална харта", допълни Никифоров.
От своя страна Георги Георгиев отказа да коментира каквито и да е законодателни текстове, преди те да видят бял свят.
Вероятно текстовете за внасяне в парламента ще бъдат готови до края на годината. Тогава ще стане ясно дали те ще се превърнат в поредния повод за напрежение между държавата, работодателите и синдикатите или като по света - ще осигурят една добра алтернатива за намиране на работа.
