Дмитрий Медведев произнесе откровено проамериканска реч пред Съвета за международни отношения във Вашингтон, зачеркваща фундаменталните тези на Путин от Мюнхен. По същество, Медведев произнесе антимюнхенска реч, разочаровайки привържениците на противопоставянето между САЩ и Русия, се казва в коментар на Николай Злобин за „Ведомости“. Изказването на Дмитрий Медведев пред Съвета за международни отношения във Вашингтон не можа да не учуди местния естаблишмент. Слушателите видяха пред себе си съвсем различен руски президент, не този, който на следващия ден след президентските избори в САЩ прочете пред Федералното събрание своето първо ежегодно обръщение, външнополитическия раздел на което мнозина и тук, и в Русия, а и в целия свят, оцениха като антиамериканско. Във Вашингтон Медведев излезе с откровено проамериканска реч, нещо повече, много от нейните положения, по същество, зачеркнаха фундаменталните тези на знаменитата реч на Владимир Путин в Мюнхен. По същество, Медведев произнесе антимюнхенска реч, разочаровайки привържениците на противопоставянето между САЩ и Русия. Но защо?
Руският президент не само призна своето дълбоко уважение към САЩ, не само нарече Америка супер влиятелна държава, но даже отправи неочакван комплимент към Джордж Буш, заявявайки, че неговата администрация е направила много, за да построи основата на съвременните руско-американски отношения. Медведев напълно се отказа от станалите вече традиционни обвинения към САЩ за предизвикването на настояща световна финансова криза. Впрочем, която, по думите му, има и положителни страни, например възможността за създаването на нова финансова архитектура в света. По същество, руският лидер напълно дезавуира прочутата вече теза за съществуването на руска зона на привилегировани интереси в други държави – един от петте принципни основи на неговата външнополитическа доктрина, озвучена това лято. В цял свят тази теза се възприе като заявка на Москва за създаване на своя зона на влияние.
Веднага бе ясно, че това ще стане един от конфликтните поводи в отношенията с Вашингтон, принципно отхвърлящ даже самото понятие сфери на влияние. Сега Медведев уточни, че той не е имал предвид създаване на специална зона на руски интереси, а е подразбирал „преимуществени интереси“ на Русия в редица страни, сред които той неочаквано включи значителна част от Европа и „може би“ САЩ. Т.е. за миг ликвидира голяма мина в двустранните отношения, която сам бе поставил.
Тезата, че главният проблем на руско-американските отношения е „кризата на доверието“, е първият признак, че Москва се завръща към признаването на политическите реалности вместо своята упорита агресивно-пасивна позиция по отношения на САЩ. В Русия, заяви Медведев, няма антиамериканизъм, а има трудности с взаимното разбиране. Наистина, не уточни между кого. Но даже призна необходимостта от създаването на принципно друга основа, за да бъдат руско-американските отношения наистина партньорски.
За възможен завой от путинския Мюнхен към реализма свидетелстваше и изявлението, че всички медведевски идеи за нова архитектура на европейската сигурност не подразбират замяна на действащите институции, включително НАТО, с който, както се оказва, Москва иска да развива партньорски отношения, включително обсъждането на възможно членство в него на самата Русия. 
Този „умерен оптимизъм“, както определи ситуацията в отношенията между Русия и САЩ, самият Медведев, стана повод за мнозина във вашингтонския елит за размисъл и съмнения. Едни веднага заявиха, че сме видели само експортният вариант на руския президент. Още повече, че неговото изказване в Съвета за международни отношения бе отразено в Русия твърде скромно. Това, смятат мнозина от американския елит, е стара съветска традиция: да говориш в чужбина не това, което е предназначено за руския консуматор на политическа риторика. Не трябва да се гледа сериозно на думите на Медведев, защото това е поредното руско разводняване. А Барак Обама е постъпил правилно, като не е побързал да се срещне с Медведев.
Друга част от американския естаблишмент направи извода, че в Русия накрая са осъзнали големината и дълбочината на икономическата криза, а също така своята неспособност да се справят с нея ефикасно без рязко подобряване на отношенията с главната основна световна икономика. Русия, казват те, днес започва силно да страда от това, че поради своята позиция по множество важни за САЩ и Запада въпроси тя през последните години значително е слязла надолу в списъка с приоритетите на външната политика на Вашингтон. Медведев отчаяно се опитва да вдигне рейтинга на своята страна в очите на американския елит, държащ в ръцете си контролния антикризисен пакет.
Добрите отношения между Русия и САЩ са много по-важни за Русия, отколкото за САЩ, и колкото повече спада цената на петрола, толкова по-примирителна ще стане политиката на Москва, която ще бъди принудена през следващите месеци много активно да лобира идеята за спешна среща на руския и американския президенти. Трети предполагат, че Медведев все още е в търсене на своето президентско „аз“, намирайки се под влиянието на външнополитически съветници, които е наследил от Путин, и собствения си икономически екип, заемащ прагматични, свободни от идеология и стари стереотипи позиции.
В икономическите и вътрешнополитическите си изказвания руският президент е напълно последователен, докато във външнополитическата риторика той просто се мята от една страна на друга. С това, че Медведев не е либерал в западния смисъл на тази дума, е съгласно мнозинството от външнополитическия естаблишмент на САЩ. Но той може да се окаже по-голям реалист във външната политика, отколкото мнозина са очаквали от него, способен бързо да прекрачи през събитията от август тази година и да започне да изгражда своя външнополитическа линия, вместо това да продължи да воюва войната на Путин, към която той няма никакво отношение. Във всеки случай време е да зададем въпроса „Кой е г-н Мевдведев?”, на който ни се струваше, че всички вече знаеха отговора.
**Статията е публикувана във водещият руски бизнес вестник „Ведомости“. Неин автор е Николай Злобин, директор на руски и азиатски програми в Института за световна сигурност в САЩ, Вашингтон. (БГНЕС)
Този „умерен оптимизъм“, както определи ситуацията в отношенията между Русия и САЩ, самият Медведев, стана повод за мнозина във вашингтонския елит за размисъл и съмнения. Едни веднага заявиха, че сме видели само експортният вариант на руския президент. Още повече, че неговото изказване в Съвета за международни отношения бе отразено в Русия твърде скромно. Това, смятат мнозина от американския елит, е стара съветска традиция: да говориш в чужбина не това, което е предназначено за руския консуматор на политическа риторика. Не трябва да се гледа сериозно на думите на Медведев, защото това е поредното руско разводняване. А Барак Обама е постъпил правилно, като не е побързал да се срещне с Медведев.
Друга част от американския естаблишмент направи извода, че в Русия накрая са осъзнали големината и дълбочината на икономическата криза, а също така своята неспособност да се справят с нея ефикасно без рязко подобряване на отношенията с главната основна световна икономика. Русия, казват те, днес започва силно да страда от това, че поради своята позиция по множество важни за САЩ и Запада въпроси тя през последните години значително е слязла надолу в списъка с приоритетите на външната политика на Вашингтон. Медведев отчаяно се опитва да вдигне рейтинга на своята страна в очите на американския елит, държащ в ръцете си контролния антикризисен пакет.
Добрите отношения между Русия и САЩ са много по-важни за Русия, отколкото за САЩ, и колкото повече спада цената на петрола, толкова по-примирителна ще стане политиката на Москва, която ще бъди принудена през следващите месеци много активно да лобира идеята за спешна среща на руския и американския президенти. Трети предполагат, че Медведев все още е в търсене на своето президентско „аз“, намирайки се под влиянието на външнополитически съветници, които е наследил от Путин, и собствения си икономически екип, заемащ прагматични, свободни от идеология и стари стереотипи позиции.
В икономическите и вътрешнополитическите си изказвания руският президент е напълно последователен, докато във външнополитическата риторика той просто се мята от една страна на друга. С това, че Медведев не е либерал в западния смисъл на тази дума, е съгласно мнозинството от външнополитическия естаблишмент на САЩ. Но той може да се окаже по-голям реалист във външната политика, отколкото мнозина са очаквали от него, способен бързо да прекрачи през събитията от август тази година и да започне да изгражда своя външнополитическа линия, вместо това да продължи да воюва войната на Путин, към която той няма никакво отношение. Във всеки случай време е да зададем въпроса „Кой е г-н Мевдведев?”, на който ни се струваше, че всички вече знаеха отговора.
**Статията е публикувана във водещият руски бизнес вестник „Ведомости“. Неин автор е Николай Злобин, директор на руски и азиатски програми в Института за световна сигурност в САЩ, Вашингтон. (БГНЕС)
