Търси се лидер
Търси се лидер / Sofia Photo Agency

Докато един премиер и един кандидат за министър-председател си мерят интелекта и мускулите, един партиен лидер реши да мери доверието вътре в партията си. Сигурна съм, че се досещате кои са първите двама, но не съм толкова убедена, че веднага ви изниква името на третия…

Докато за водещите партии и с просто око е явно, че вече са в предизборна кампания за вота догодина, лидерът на СДС Пламен Юруков реши да прави вътрешни избори за председател на синята партия и обясни насрочването им с желанието за демонстрация на демократичност, а едва днес се разбра какво всъщност било.

Стана ясно защо самият той запази за последния момент отговора на въпроса дали ще се кандидатира отново за поста, за да каже в последния възможен момент на съпартийците си, че не възнамерява да го направи. Това не е нищо друго, освен абдикация и бягство от отговорност на един човек, който, ако изобщо се помни от хората, то е заради кафето, което продава, отколкото заради качества на лидер, които така и не показа, че притежава.

Пламен Юруков ще остане в историята на СДС като най-безличния лидер на партията – човекът, запомнил се единствено с обещанието да прави модерна гражданска партия, но отблъснал последните й симпатизанти с подобни голи фрази. Грозно е да оставиш партията месеци преди изборите, защото те е уплашил с атаките си човек като Яне Янев с твърдения, че твои фирми за източвали САПАРД, а и заради съмненията за агентурно минало, опровергани от ДАНС.

Ако това плаши един лидер, наистина е по-добре той да си ходи, но като че ли Пламен Юруков закъсня. Далеч по-добре щеше да бъде, ако изобщо не се беше кандидатирал за поста преди година и три месеца, защото да си успял бизнесмен, не винаги означава, че ще си добър водач, а той не беше такъв, не успя да обедини малкото останали седесари, доведе партията дотам, че днес за председателския пост да се борят хора като Мартин Димитров и Иван Сотиров, които може би са разпознаваеми сред малкото останала членска маса на партията, но далеч не са известни на отчаяния избирател на СДС.

Може би никой няма да страда от този ход на синия лидер, особено онези, които не искат да видят отново в сините редици хора като Бакърджиев и Софиянски, които мнозина се стремят да забравят, а Пламен Юруков почти прибра под крилото си. А какво всъщност искат хора като Иван Иванич, един истински седесар над 70-годишен от Монтана – вече не кауза, а чисто нова политика, но на разума, а не на мускулите и интелекта. За това Иван Иванич става повече за лидер на СДС, от всички настоящи мераклии за поста, но май е късно в СДС да узреят за това и ще чакат синия финал още на следващите избори.
Последвайте ни

Коментар