Светът през 2008 – годината на крайностите
Светът през 2008 – годината на крайностите / БГНЕС

2008 г. със сигурност може да се нарече "година на крайностите". Това бе година на огромни травми, която започна в сянката на убийството на бившия пакистански премиер Беназир Бхуто, извършено дни преди края на предходната година и приключва с глобалната финансова криза, донесла отчаяние на милиони хора по целия свят. Най-лошото обаче тепърва предстои.

Последните месеци на годината бяха помрачени от атаки, които причиниха стотици жертви в кипящата финансова столица на Индия, Мумбай; от хаос в Тайланд, пирати в Аденския залив и продължаващо насилие в най-горещите конфликтни региони на света – Ирак и Афганистан.

Близкият изток е все още далеч от мирно разрешаване на конфликта между израелци и палестинци, или по-скоро между палестинци и палестинци.

Между Русия и Грузия избухна война, точно когато светът наблюдаваше бляскавото откриване на майсторски организираните Олимпийски игри в Китай. В Италия Силвио Берлускони отново стана премиер.

В Зимбабве надеждите за по-добро управление се изпаряват дори по-бързо от скоростта, с която режимът на президента Мугабе успява да печата нови и нови доларови банкноти, за да спре инфлацията.

Рисковете от глобалното затопляне са по-големи от всякога, а безпокойството за климата в света се стопи в тревогите за световната икономика.

Броят на жертвите в петгодишната война в Демократична република Конго премина границата от 5 милиона, но до голяма степен международната общност продължава да не обръща внимание на това.

Въпреки всички тези лоши новини от 2008 г., има и основания за надежда, както и някои наистина добри новини.

Тревогата от срива на световните пазари събра с безпрецедентна скорост лидери от целия свят на една маса, за да търсят изход от кризата.

Европейският съюз, обикновено пример за супербавна дипломация, успя да посредничи за прекратяване на огъня в Грузия и за възобновяването на – макар и все още трудните – преговори между Русия и западните й съседи.

След години на не особено усърдно преследване, бившият сръбски лидер Радован Караджич най-после беше изправен пред съд за военни престъпления.

Сериозен напредък беше постигнат при изследването на болести като ХИВ/СПИН, които причиняват смъртта на милиони, особено в Африка.

Дори най-яростните критици признават, че положението със сигурността в Ирак действително се подобри и сега постепенно се върви към намаляване на американските сили.

В навечерието на Коледа годината приключва с появата на един политически месия, както твърдят мнозина: Барак Обама бе избран за първия чернокож президент на Съединените щати. Светът, зажаднял за промяна след поразиите на осемгодишното президентство на Джордж Буш, посрещна новината с празненства не само в САЩ, но и в Африка, в европейските столици и в арабския свят.

Тъй като новоизбраният президент наследява една глобална финансова криза, две войни и цяла поредица разрушени международни отношения, изглежда, че той само може да се провали, нагърбвайки се с такива гигантски задачи.

Или точно обратното: колкото и тежък да е президентският товар на Обама, проблеми като глобалната финансова криза пренасочват вниманието от водещите световни "играчи" към необходимостта от прагматично говорене, изслушване и многостранно решаване на конфликтите.

Може би така никой няма да стане "звезда", но това със сигурност крие надежди. /БТА/
Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар