Суфражетките в Иран искат да бъдат чути
Суфражетките в Иран искат да бъдат чути / снимка: БГНЕС

Ако това, което се случва в Иран, е "техеранска пролет", то тя отчасти е предизвикана от отчаянието на жените, които повече от 30 години очакват социалните и политическите им права да бъдат възстановени, пише в."Индипендънт".
   
Докато кампанията на Мир Хосейн Мусави набираше скорост, участниците в митингите се увеличаваха и всички забелязаха колко много от хората, които развяваха знамена, скандираха и викаха за промяна, бяха млади жени.
  
Те носеха хиджаби и скромни туники, които прикриват телесните им форми, както изисква законът. Лозунгите им обаче бяха най-дръзките публично заявявани искания през последните три десетилетия. Някои дори настояваха за край на диктатурата. Изумително е, че властите не направиха нищо, за да ги спрат и да опразнят улиците, отбелязва изданието.
   
Но дали мобилизацията на иранските жени означава, че те ще получат нещо по-дълготрайно от пресипналите гласове и зелените хартиени бейзболни шапки върху хиджабите си?
   
Според закона те са второкласни граждани, посочва "Индипендънт". Въпреки значителните придобивки в сферата на образованието и професионалното развитие, съгласно законодателството животът на жената все още струва едва половината от този на мъжа. Мъжете могат да се разведат на мига, а жените трябва да преминат през невъзможни препятствия, за да го направят. Футболните фенки, които искат да отидат на стадиона, трябва да отрежат косите си и да се облекат като момчета. 
   
През последните две или три години жените в Иран водят мирна кампания за граждански права, както суфражетките във Великобритания през 19 век. Подобно на тях те биват арестувани, затваряни и бити, заради това, че критикуват несправедливостта. Това, което те искат, е скромно спрямо стандартите, по които сме свикнали да съдим за Иран - те не искат революция или смяна на режима, а единствено равни права в рамките на ислямската система, отбелязва изданието.
   
Всичките трима кандидати, които се изправиха срещу президента Махмуд Ахмадинеджад, обещаха повече права за жените. Иранската ислямистка политическа система обаче прави значимата промяна изключително трудна задача за всеки президент, посочва изданието.
   
Появата на Захра Рахнавард, съпругата на Мир Хосейн Мусави, и нейните призиви за неща като моралната полиция нажежиха дебатите и дадоха глас на много обикновени жени. Ако не друго, то сега жените поне ще се чувстват длъжни да викат по-силно. Освен това управляващите духовници вече по-трудно ще могат да игнорират жените, ако искат да запазят поне част от гаснещата си легитимност, отбелязва "Индипендънт". (БТА)

Последвайте ни

Коментар