Ще задухат ли добри ветрове между Буенос Айрес и София?
Ще задухат ли добри ветрове между Буенос Айрес и София? / снимка: Кирил Вълчев

Ще бъде ли раздвижен застоялият въздух във връзките между България и Аржентина с посещението на президента Георги Първанов в Буенос Айрес?

Български държавен глава не е идвал в града на добрите ветрове – както испанците нарекли с основаването му през 16 век селището на брега на река Рио де ла Плата – цели 16 години след Желю Желев. Български премиер не е правил визита в годините след комунизма, вицепремиер от 1993 г., а български външен министър от 2000 г. Няма и нито едно значимо посещение в България на аржентински ръководител.

А Аржентина е първата латиноамериканска страна, с която Царство България установява дипломатически отношения през 1931 г. И това не е случайно, тъй като и тогава, и сега страната на среброто – по името, дадено в началото на 16 век от испанците заради сребърните украшения, които получавали от местните хора (на латински език „argentum” значи „сребро”) – остава една от най-забележимите държави в Южна Америка. Това естествено се дължи на размера й – със своите 2 780 000 квадратни километра Аржентина е осмата по площ държава в света и втората в Южна Америка след Бразилия, макар по население да е едва на 30-то място с 40-те си милиона души, от които една трета живеят в столицата. Благодарение на обширните равнини, наречени пампаси, страната е сред най-големите износители в света на телешко месо и кожи. Естествено и вносът в България е главно от селскостопански продукти – месо, кожи, пшеница, царевица, а през периода 2005-2006 г. и медни руди, заради които търговското салдо тогава е отрицателно за България, изнасяща на аржентинския пазар основно химически продукти – карбонати и азотни торове. Впрочем, търговията между двете страни, естествено, се затруднява от огромното разстояние – около 12 000 километра делят София от Буенос Айрес.

Улеснение за връзките обаче са аржентинските граждани от български произход, които според различни оценки са между 40000 и 80000 души, макар официалните статистики да признават само 3000. Най-масовата вълна е от икономическите емигранти през 20-те години на 20 век, когато 20 000 българи се заселват в провинциите Буенос Айрес, Санта Фе, Чако, като най-известният е бившият премиер Александър Цанков, който умира в аржентинската столица през 1959 г. Българите в Аржентина и до днес пазят корените си с асоциация „Хан Аспарух”, културно-просветни дружества и вестник „Български вести”.

Раздвижването на добрите ветрове в българо-аржентинските отношения, което Първанов цели, трябва да стане с подписването на споразумение за икономическо сътрудничество. Затова и министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров също е в делегацията. Заради влизането на България в Европейския съюз се налага актуализация и прекратяване на редица от действащите спогодби – търговската от 1971 г., за избягване на двойното данъчно облагане и в областта на ветеринарното дело и земеделието, подписани през 1998 г. и денонсирани от България от 1 януари 2007 г.

Проблем за съживяването на бизнес контактите обаче може да се окаже кредитната криза, която вече е достигнала и до Аржентина. Заради изтеглянето на капитали от страната (от август досега от аржентинския капиталов пазар са изтеглени около 250млн. долара, което е най-големият отлив на инвестиции от 2000 г. насам) и спада на борсовите индекси правителството обяви, че ще национализира частните пенсионни фондове, създадени през 1994 г. именно с цел да стимулират развитието на капиталовите пазари. Преди по-малко от месец президентката Кристина Фернандес Де Киршнер, по местна традиция наследила от края на миналата година съпруга си на този пост, обяви, че срещу национализацията правителството ще вложи в пенсионните фондове 29 милиарда щатски долара. Това според финансови анализатори може да доведе страната до банкрут, тъй като – въпреки размерите си – по брутен вътрешен продукт тя се нарежда чак на 31 място в света, а по продукт на човек от населението от 6,609 долара – на 66 място.

Тези трудности имат и своята предистория, позволяваща аналогии и с България. През 1991 г. в Аржентина е въведен валутен борд и е установен фиксиран курс на песото спрямо американския долар в съотношение 1:1. Бордът довежда до високи темпове на икономически растеж, но през втората половина на 90-те години на миналия век те намаляват успоредно с нарастване на безработицата и задлъжняване на страната. В края на 2001 г. Международният валутен фонд прекратява финансирането на Аржентина и тя обявява мораториум върху плащанията на външния дълг на страната към частните кредитори, а после и излизане от борда.

Икономическите проблеми са съпътствани и от традиционните за Аржентина политически обрати – обрати, които по света са познати от мюзикъла „Евита”. На 28 октомври 2007 г. още на първия тур съпругата на тогавашния президент Нестор Кишнер – 54-годишният сенатор Кристина Фернандес Де Киршнер печели изборите като кандидат на оглавяваната от него управляваща Хустисиалистка партия, наследница на партията, създадена с помощта на синдикатите през 1947 г. от Хуан Перон, на чиято съпруга Ева Дуарте е посветен и мюзикълът на Андрю Уебър. Така Кристина повтаря историята за силната съпруга за президента, макар при Евита тази история да не завършва с избора й за президент заради ранната й смърт на 33-годишна възраст. Но тази смърт допринася за загубата на доверието в Хуан Перон и изгонването му от страната през 1955 г. чак до 1973 г., когато се връща триумфално, избран отново за президент. Изабел, третата съпруга на Перон и негов вицепрезидент, става държавен глава след неговата смърт през 1974 г., макар и свалена от власт през 1976 г. от поредната за страната военна хунта.

Така с поредния избор за държавен глава на съпругата на предишния президент Аржентина пренася в политиката сюжетите от сапунените телевизионни сериали, с които страната е популярна и в България. Леката ирония, с която светът гледа на тези политически сериали обаче не пречи на аржентинците съвсем искрено да продължават да плачат край гроба на Ева Дуарте – Перон във внушителното гробище в богаташкия квартал Реколета.

Така, както продължават да плачат и при всяка загуба на националния отбор по футбол, чиито проблеми с класирането за следващото световно първенство сега се очаква да бъдат решени от легендата Диего Армандо Марадона, който беше избран за национален селекционер. Стадионът в италианския квартал Ла Бока, където играе първият му отбор Бока Хуниорс продължава да е обект на специална почит от аржентинците и затова те му възлагат надеждата да направи националния отбор световен шампион така, както олимпийският тим на Аржентина спечели златото това лято в Китай. За аржентинците футболът е наистина със специално значение, което личи още от билбордовете по пътя от летището към Буенос Айрес, където основен елемент на повечето реклами са футболни топки или играчи от националния отбор.

А единственото, което може да се сравни като присъствие в Буенос Айрес с футбола, това е тангото, което според местните се е родило също в квартал Ла Бока на малката уличка Каминито в една от къщите, изградени от ламарините на стари кораби. И днес пред тези къщи, превърнати в ресторанти, направо на улицата двойки танцуват танго. Впрочем, танго се танцува и на площад Дорего в съседния квартал Сан Телмо, както и в десетките милонга – специалните заведения, предназначени за практикуване на националния танц – културен символ на Аржентина.

Заради икономическата криза в целия свят по-вероятно именно в областта на културното наследство може да се очакват първите добри ветрове между София и Буенос Айрес след посещението на президента Първанов в Аржентина. Те могат да дойдат, ако домакините му подкрепят догодина кандидатурата на включената в президентската делегация Ирина Бокова за кандидат за Генерален директор на Организацията за образование, наука и култура на ООН (ЮНЕСКО).

Но дори това да не стане заради регионална солидарност с евентуален кандидат от съседната Бразилия, посещението след цели 16 години на български президент в Аржентина със сигурност ще раздвижи застоялия въздух между София и Буенос Айрес.
Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар