Повечето от нас ги мислят за странни, вглъбени и неспособни да споделят усещанията си за случващото се около тях. Всъщност аутистите общуват със заобикалящата ги среда, но без да използват традиционните канали като реч, жестове, език на тялото, а по-скоро в зависимост от ситуацията показват нагласата си да се почувстват защитени и спокойни. Още като деца те избягват другите и се привързват към играчка, вместо към близките си, обичат еднообразната храна и всичко рутинно, което им дава сигурност. Развитието на аутистите е неравномерно, зависи от индивидуалния им потенциал и е свързано с много на брой малки крачки, за които трябва да се подготвят родителите, разказва Ани Андреева, психолог в единствения у нас център за социална интеграция на аутисти:
„По-развитите аутисти могат да създадат приятелство, но това приятелство не е емоционално, а е породено от желанието им да споделят информация. Някак си с този човек си струва да се общува, защото е интересно. Трудността да се създаде истинско приятелство идва от факта, че за аутистите е много трудно да разберат, че може да има човек, който да има друга гледна точка за ситуацията и че този друг човек може да не знае неща, които аутистът знае. И тогава начинът, по който конструират изреченията си, прави разговора с един неподготвен събеседник доста непродуктивен”
Според Ани полезни и интересни за самите аутисти са срещите с животни: „В първия момент детето сякаш не го възприема като живо същество, сякаш го изучава от разстояние, защо се движи, има някакви навици. След това децата се приближават, а в последствие го търсят, развиват привързаност, дори са склонни да положат някакви грижи”.
Аутистите имат нормално развити сетива, но мозъкът не може да обработи правилно идващите отвън сигнали и стимули, разказа специалният педагог Росица Славова. Според нея част от хората с аутизъм имат твърде чувствителна нервна система и могат да се подразнят дори от допира на дрехите по тялото или тиктакането на часовника, а особен стрес за тях е излизането в шумната градска среда. Другият вариант е понижената чувствителност към неща, които за нас са дразнещи, а аутистите не ги забелязват. Те си създават допълнителни стимули.
„Може непрекъснато да тропа с крака, докато ходи, да пляска с ръце, да удря по масата, по стените, по прозореца, може да бута играчки. И това не е, защото то е палаво, лошо, невъзпитано, а просто защото неговият мозък се опитва да си набави храната, от която има нужда”, сподели Росица Славова. Според нея всеки аутист има свой механизъм за измъкване от ситуация, в която се чувства застрашен.
„Има деца, които много често си запушват ушите, независимо дали има силен звук, или светлината им пречи, или това, че не им харесва, че ги докосваш. Някои от тях могат да се опитат да избягат от това помещение, където е възникнала застрашителната ситуация, други могат да станат автоагресивни. Могат да станат нападателни към човека отсреща. Така сигнализират, че имат нужда от помощ в тоя момент”
Най-важната опора за аутиста е неговата семейна среда, в която обаче трудно се постига баланс в отношенията между родителите, между отношението на майката и бащата към аутиста и към другите деца. Вглъбената почти изцяло в грижа за аутиста майка може да изолира съпруга си, а другото дете може да се почувства не толкова обичано и много по-често наказвано от детето с аутизъм, разказва психологът Ваня Николова. По думите й другите деца започват да се страхуват, че като пораснат, те ще се грижат за брат си с аутизъм и се питат: „Достатъчно добър ли съм аз, защото брат ми прави толкова много бели, а пък аз перфектен в училище, имам само шестици, и на мен ми се карат повече… какво ми има..” Според Ваня родителите имат прекалено високи изисквания към децата с типично развитие на фона на детето с аутизъм.
Родителите също имат страхове и понякога се чувстват виновни, разказа Ваня: „И когато се събере цялото семейство, бащата, майката, детето с типично развитие и детето-аутист, има някакво напрежение и всеки си носи чувствата и опасенията в главата, много лесно може да се стигне до неразбирателство и други проблеми в семейството”.
За да не се вглъбява и изолира цялото семейство, важно е то да има опората на други роднини, които понякога да се грижат за аутиста. Подкрепата може да дойде и чрез развиване на социални услуги за аутистите, чрез които тези хора да се интегрират на трудовия пазар и в обществото.
