Русия води противоречива политика спрямо Запада
/
БГНЕС
Руската политика е чисто и просто политика на шотландския душ. Руските ръководители умножават противоречивите изказвания и жестове спрямо Запада. Един ден Владимир Путин обявява, че неговата страна няма да се остави да бъде изпреварена в надпреварата по въоръжаването, подклаждана, според неговите обвинения, от американците. На следващия ден руският вицепремиер и бивш министър на отбраната Сергей Иванов, смятан за един от най-яростните привърженици на твърдата линия в руската политика, демонстрира приятелски отношения с американския министър на отбраната Робърт Гейтс и предлага да се подновят преговорите за съкращаването на стратегическите ядрени въоръжения.
Всичко това се случи на конференцията по сигурността в Мюнхен, мястото, където година по-рано лидерът на Кремъл заяви, че вижда наченки на нова Студена война.
И докато Москва и Пекин започнаха инициатива за демилитаризирането на Космоса, за да попречат на плановете на САЩ, Путин обяви намерението си да присъства на срещата на върха на НАТО през април в Букурещ.
Тази новина не спира да поражда любопитство. В качеството си на какъв Путин ще присъства на тази среща, на която ще участват държавни и правителствени ръководители? Тогава той вече няма да бъде президент, защото неговият приемник ще бъде избран на 2 март. Значи той наистина е абсолютно сигурен, че ще бъде номиниран за премиер от Дмитрий Медведев. А тази увереност говори доста много за безсмислието и незначителността на избирателния процес в Русия.
netinfo
Във връзка с Русия примерите за противоречиво отношение към Запада изобилстват. Типичен случай е независимостта на Косово. Враждебно настроена към идеята за независимост на сръбската провинция, Русия се опитва да мобилизира Съвета за сигурност на ООН, като същевременно си дава сметка, че тези нейни усилия са напразни. Резултатът е, че тя ще се противопостави там, където може, тоест ще попречи на независимо Косово да стане член на международните организации. Но Русия няма да превърне тази неизбежна независимост в повод за обявяване на война на Запада. За Русия косовската независимост ще бъде като разменна монета в един по-голям пазарлък, който тя се готви да започне със западняците.
Тези непрекъснато променящи се позиции на Кремъл са не толкова отражение на междукланова борба, колкото израз на едно разделение на труда, една тактика, целяща да се натрупат козове, за да може Русия да пристъпи към следващата фаза от позицията на силата. Като използва енергията като оръжие и като постави под въпрос повечето споразумения, сключени между Москва и Запада, непосредствено след разпадането на СССР, Путин се опита да възвърне на Москва статута на Велика сила, с която всички трябва да се съобразяват. Путин иска да направи всичко възможно, за да спре настъплението на атлантическия свят към руските граници, или на онова, което смята за настъпление, и дори, за да си възвърне част от изгубения терен. С дипломатическа визия, която датира от Виенския конгрес от 1815 г., сега Русия се подготвя за ново преразпределяне на сферите на влияние. Европейците трябва много добре да осъзнаят това. (БТА)
