Детските рисунки могат да разкрият мисли и страхове, за които възрастният няма как да се досети, а самото дете не може или не желае да изрази с думи. Затова те често се използват от психолозите при разговорите с малчуганите, а и от родителите, за да опознаят по-добре своите деца.
Детската рисунка има стойността на "психограма" за детската душа, коментира за БТА детският психолог Елена Тодорова. С рисунките си детето разкрива отношението си към света, опита си - това, което е почувствало и така, както го е преживяло, обяснява тя.
Децата, които са емоционално стабилни и възприемат себе си като "щастливи и здрави", използват много цветове и центрират обектите, които рисуват. Фигурите не са твърде малки или толкова големи, че да заемат целия лист, освен това са пропорционално разположени. Щастливите деца рисуват всички членове от семейството, рисунката е богата, липсват големи "празни" зони.
Причина за безпокойство са рисунките, които са мрачни и бедни, хаотични като съдържание. Тревожен е и повтарящ се натрапчиво сюжет - например, ако детето рисува само дъждовни, облачни пейзажи. По-голямо внимание трябва да се обърне на детето и ако в рисунките му са подчертани определени детайли от човешката фигура - големи уста, зъби, очи. Друг много сериозен симптом е, ако детето рисува "разчленени" човешки фигури - без ръце, крака, без глава или пък без уста, фигури, които са "хвърчащи" или твърде малки.
Добре центрираната детска рисунка е признак на увереност, чувство на сигурност и безопасност, отбелязва Елена Тодорова. Ако детето рисува с ограничен брой цветове, почерня, твърде често ползва гумата за корекция, избягва да изобразява определени членове от семейството, това може да означава емоционален конфликт или неудовлетвореност. Подобен сигнал е и пропускът на детето да нарисува себе си при своето семейство.
Рисунките на онези деца, които имат проблеми във взаимоотношенията с връстниците си, са върху целия лист. Щастливото, уверено в себе си дете рисува с плътни, отчетливи линии, докато нерешителното дете избира не много ярки цветове и рисува, без да натиска много листа. Обратно, агресивното дете често чупи моливите, къса листа от натискане или бързо изписва флумастера. Според някои изследвания изобразените човешки фигури с ръце, свити в юмруци, издават песимизъм и агресивност. Когато детето рисува хора с ръце, вдигнали нагоре, или пък се държат за ръце, това е знак за положителната нагласа на детето.
Смята се, че чрез рисуването на своите близки, детето инстинктивно определя мястото на всеки от тях. Ако изобразява някого по-детайлно, това отразява особената любов и привързаност на детето към съответния човек.
Детските рисунки са нещо много лично и интимно за всяко дете, поради което не трябва да си позволяваме тяхното отричане, окачествяване с "хубави" и "лоши" или като средство за разпит и назидание, предупреждава Елена Тодорова. Тя си спомня как при нея е било доведено дете, което е получило тикове с очите, след като госпожата в детската градина се е скарала и хвърлила неговата рисунка. Поводът бил, че детето не е разбрало задачата, която е трябвало да нарисува, а е изобразило своето семейство.
При две-три годишните деца биха могли да се изследват психологическата значимост на използваните цветове, форма и насоченост на линиите, тъй като те все още не могат да изобразяват добре конкретни предмети и хора, отбелязва Елена Тодорова.
Например момченце на 2 години и 3 месеца взело син химикал и започнало силно да го движи в двете посоки, така че разкъсало листа. След като майка му забранила това, детето надупчило листа с острието на химикала, като правело точки, но с всичка сила. Момченцето е със силно изразена агресивна тенденция в поведението спрямо по-малкия си брат, който е на 9 месеца, дава пример специалистът.
Добре е психологът да наблюдава какви са преживяванията на детето по време на рисуването и силата на натиска, който ползва, коментира Тодорова. Важен момент е, когато детето не желае да говори по рисунката или отговаря с "Не знам!". В такива ситуации психологът не настоява, а само може да предложи друга дейност или тема и по-късно отново да се върне на рисунката, толкова, колкото детето позволи, коментира Елена Тодорова. (БТА)
