Мит Ромни се надява да стане първият мормон, станал президент на САЩ. Но ако той успее да спечели изненадващо победа, няма да е първият мормон, заел висок пост: неговият баща бе губернатор, а в момента в Сената има двама мормони.
Ромни няма и да е първият преминал религиозна бариера. Джон Кенеди беше първият президент католик; Джо Либерман, ортодоксален евреин, беше кандидат за вицепрезидент през 2000 година и участваше в президентската надпревара заедно с Ал Гор. През януари пък встъпващ в длъжност конгресмен мюсюлманин се закле върху Корана, отново за първи път.
Неотдавна Ромни произнесе реч, в която възхвали религиозната свобода, заклейми религиозните "изпитания" за заемане на даден пост и се позова на вярата на някои от бащите основатели на Америка. Съвсем естествено всичко това бе направено с цел да му помогне в президентската надпревара. Речта развълнува мнозина религиозни консерватори, а доста анализатори сметнаха, че му е помогнала и в политически аспект. Членовете на едно малцинство с почти никакви политически успехи в Америка обаче бяха обзети от силно недоволство. Американските атеисти и агностици се почувстваха отхвърлени, когато Ромни заяви, че "свободата изисква религия точно както религията изисква свобода - свободата и религията просъществуват заедно, но сами загиват".
Когато през 2001 година американците бяха запитани каква религия изповядват, близо 30 милиона души заявиха, че са атеисти, което е почти двойно в сравнение с данните от 1991 година. На фона на това 2,8-те милиона души в САЩ, които се определят като евреи, изглеждат твърде малко (въпреки, че според други проучвания еврейската диаспора е по-многобройна - около 6 милиона души). Католиците, които са най-многобройната християнска общност в страната, наброяват 51 милиона.
С други думи, атеизмът има учудващо голям брой последователи. Нападките на Ромни срещу невярващите накараха Кристофър Хитчънс - известен полемист и автор на "Господ не е велик: защо религията разваля всичко" - да го определи като "напълно лишен от достойнство или благородство (или от обикновена почтеност)". Други цитираха още по-грубите забележки на Томас Джеферсън за религията. Дори някои консервативни журналисти упрекнаха Ромни, че, за разлика от Джордж Буш, не е казал, че атеистите също са американци.
Въпреки всичко невярващите не са допускани в политическата власт. По-рано тази година секуларистка формация предложи 1000 долара на най-високопоставения политик в страната, който публично обяви, че не вярва в Господ. Това бе направено от Питър Старк, конгресмен демократ от окръг Сан Франциско. Той е единственият депутат от общо 535 конгресмени, който твърди, че не вярва във Всемогъщия.
Старк подозира, че много от неговите колеги тайно споделят възгледите му. Те обаче, независимо, че част от тях са демократи, не се осмеляват да го заявят публично. Всеки от кандидатите за номинацията на Демократическата партия за президентските избори през 2008 година говори за Господ; те дори участваха в странен дебат за религията, по време на който бяха питани за най-големите си грехове и любимите си стихове от Библията. Републиканците не бяха подложени на подобна инквизиция; техните религиозни принципи очевидно не са поставяни под съмнение.
Какви са причините за неуспеха на атеистите да се организират и да упражняват влияние? Един от проблемите е, че те трудно биха могли да бъдат наречени сплотена група. Друг проблем е лепването на етикети. "Атеист" звучи неприятно за американците и дава неправилно определение за хората. "Безбожник" е дори по-лошо, а унизителното му свързване с "комунист" може би никога няма да отшуми. "Хуманист" звучи твърде хипарско. Някои се нарекоха "натуралисти" без основателни аргументи и предизвикаха смях. "Секуларист" също не е точната дума; човек може да е християнин секуларист. 
С други думи, атеизмът има учудващо голям брой последователи. Нападките на Ромни срещу невярващите накараха Кристофър Хитчънс - известен полемист и автор на "Господ не е велик: защо религията разваля всичко" - да го определи като "напълно лишен от достойнство или благородство (или от обикновена почтеност)". Други цитираха още по-грубите забележки на Томас Джеферсън за религията. Дори някои консервативни журналисти упрекнаха Ромни, че, за разлика от Джордж Буш, не е казал, че атеистите също са американци.
Въпреки всичко невярващите не са допускани в политическата власт. По-рано тази година секуларистка формация предложи 1000 долара на най-високопоставения политик в страната, който публично обяви, че не вярва в Господ. Това бе направено от Питър Старк, конгресмен демократ от окръг Сан Франциско. Той е единственият депутат от общо 535 конгресмени, който твърди, че не вярва във Всемогъщия.
Старк подозира, че много от неговите колеги тайно споделят възгледите му. Те обаче, независимо, че част от тях са демократи, не се осмеляват да го заявят публично. Всеки от кандидатите за номинацията на Демократическата партия за президентските избори през 2008 година говори за Господ; те дори участваха в странен дебат за религията, по време на който бяха питани за най-големите си грехове и любимите си стихове от Библията. Републиканците не бяха подложени на подобна инквизиция; техните религиозни принципи очевидно не са поставяни под съмнение.
Какви са причините за неуспеха на атеистите да се организират и да упражняват влияние? Един от проблемите е, че те трудно биха могли да бъдат наречени сплотена група. Друг проблем е лепването на етикети. "Атеист" звучи неприятно за американците и дава неправилно определение за хората. "Безбожник" е дори по-лошо, а унизителното му свързване с "комунист" може би никога няма да отшуми. "Хуманист" звучи твърде хипарско. Някои се нарекоха "натуралисти" без основателни аргументи и предизвикаха смях. "Секуларист" също не е точната дума; човек може да е християнин секуларист.
Друг недостатък на движението на невярващите е тенденцията често да избира погрешните битки. Да не се позволява на съд в Алабама да се ръководи от десетте Божи заповеди е едно на ръка. Да се осквернява обаче сцената на Рождество, поставена в частна собственост, повече вреди, отколкото помага.
Подобни секуларистки "кръстоносни походи" дават основания на християните - които в крайна сметка са мнозинство в страната - да се чувстват застрашени и дори да заявяват, че се намират в отбрана във "войната срещу Коледа". Когато либерален федерален съд в Калифорния премахна думите "по волята на Господ" от клетвата за преданост към САЩ, религиозни консерватори недоволстваха. Атеистите може да постъпят тактически правилно, ако приемат привързаността на мнозинството към подобен "церемониален деизъм".
Ако атеистите, агностиците и секуларистите успеят да излъскат имиджа си, те могат да станат доста влиятелни. След като броят на невярващите се удвои в периода 1991-2001 година, кой знае колко са те сега или колко могат да станат през следващите години. Проучвания показаха, че осемте години на управление на Буш, белязани от смесица от набожност, некомпетентност и всяване на раздори, са тласнали много повече млади хора към секуларизма, отколкото в миналото. Ако непрекъснато увеличаващите се невярващи съсредоточат усилията си в сфери, където американската набожност може да навреди - твърде агресивни методи за набиране на последователи на дадена религия във въоръжените сили, омаловажаване на науката или на програми за борба със СПИН, отблъскване на малцинствата в страната и на мюсюлманите по света - те могат да упражняват същото влияние, което има всяко друго малцинство, представляващо 10 на сто от населението на страната. Избирането на президент атеист обаче си остава малко вероятна перспектива. От друга страна само 53 на сто от американците все още заявяват, че не биха гласували за атеист, бил той и висококвалифициран. (БТА)
