Ако някой има основание да претендира, че дава пример във време на икономии, това е Хосе Мухика, президентът на Уругвай, който се отказа от държавен дворец заради фермерска къща, дарява по-голямата част от заплатата си на социални проекти, лети в икономична класа и кара стар "Фолксваген", тип "костенурка".
Но някогашният партизанин е определено недоволен от това, че някои го определят като "най-бедният президент в света". Макар че би искал другите да възприемат по-умерен начин на живот, 78-годишният президент е прекалено отдавна в политиката, за да не смята за глупост претенциите да бъде модел за когото и да било. "Ако помоля хората да живеят, както аз живея, ще ме убият", казва Мухика по време на интервю в малкия си, но уютен едностаен дом, разположен насред полета от хризантеми в околностите на Монтевидео.
Президентът е бивш член на партизанската група "Тупамарос", която в началото на 70-те години беше известна с банкови обири, отвличания и раздаване на крадена храна и пари сред бедните. Прострелван е шест пъти от полицията и е прекарал 14 години във военен затвор, по-голямата част от които в тъмнични условия.
Откакто стана лидер на Уругвай през 2010 година, Мухика спечели одобрение в цял свят заради това, че живее според средствата си, порицава извънмерното потребление и настоява за изработване на политики за еднополовите бракове, абортите и легализирането на канабиса, които утвърдиха Уругвай като най-социално либералната страна в Южна Америка. Похвалите се сипят от всички страни на политическия спектър. Мухика е вероятно единственият левоцентристки лидер на планетата, спечелил симпатиите на британския "Дейли мейл", който го похвали като заслужаващ доверие и надарен с харизма лидер в публикация със заглавие "Най-после: един политик, който не фалшифицира разходите си".
Но човекът, известен най-вече под името Пепе, твърди, че онези, които го смятат за беден, не разбират смисъла на богатството. "Не съм най-бедният президент. Най-бедният е този, който се нуждае от много, за да живее", казва той. "Моят начин на живот е следствие от раните ми. Аз съм син на собствената си история. Имаше години, когато щях да бъда щастлив, ако притежавах постеля".
Той живее заедно със съпругата си Лусия Тополански, водещ член на Конгреса, която е била изпълняващ длъжността президент. Докато наближавам дома на първата двойка на Уругвай, единственият детайл, намекващ за сигурност, са двама бодигардове паркирали на пътя към къщата и трикракото куче на Мухика - Мануела.
Мухика е забележително непосредствен. Облечен с износени дрехи и доста изтъркани обувки, фермерът с буйни вежди, който излиза на портата, прилича на застарял Билбо Бегинс, показал се от хобитската си дупка, за да се скара на нахален съсед. По време на разговора той излъчва смесица от топлота и своенравие, идеализъм за човешкия потенциал и умора от модерния свят - поне за тази част от света извън подчертано пестеливото пространство, което обитава.
Той е горд с родината си - една от най-сигурните и най-малко корумпирани страни в региона - и описва Уругвай като "остров на бежанци в един свят от полудели хора".
Страната се гордее със социалните си традиции. Правителството определя цените на някои продукти от първа необходимост като млякото и предоставя без пари компютри и образование за всяко дете. Ключовите предприятия в енергетиката и телекомуникациите са национализирани.
При управлението на предшественика на Мухика Уругвай стана първата страна в света, която започна да взема мерки за ограничаване на потреблението на тютюн. Миналата седмица беше приет най-обхватният в света закон за регулиране на марихуаната, който ще предостави на държавата основна роля в законното производство, разпространение и продажба на наркотика. Подобни действия спечелиха похвали и - наред с прогресивните политики за абортите и гей-браковете - засилиха репутацията на Уругвай като либерална страна. Но Мухика проявява почти толкова голяма неохота да приеме този етикет, колкото се съгласява и с определението "най-беден президент". "Моята страна не е прекалено отворена. Тези мерки са логични", твърди той. "При марихуаната не става дума да бъдем по-либерални. Искаме да отклоним потребителите от нелегалните доставчици. Но освен това ще ограничим правото им да пушат, ако надвишават разумните нива на потреблемние. Същото е и с алкохола. Ако изпиваш бутилка уиски на ден, към теб трябва да се отнасят като към болен човек".
Възможностите на Уругвай да подобри състоянието на обществото според него са ограничени от силата на глобалния капитал. "Отвратен съм от начина, по който стоят нещата. Живеем в епоха, в която не можем да оцеляваме, без да приемем логиката на пазара", казва той. "В съвременната политика става дума единствено за краткосрочен прагматизъм. Изоставили сме религията и философията... Останало ни е автоматичното да правим онова, което пазарът ни нарежда".
Президентът живее според средствата си и подкрепя използването на възобновяемата енергия и рециклирането в управленските си политики. Миналата година на конференцията на ООН "Рио+20" за устойчивото развитие той се обяви срещу "сляпата обсебеност" за постигане на растеж чрез по-голямо потребление. Но предвид това, че икономиката на Уругвай работи с темпове на растеж от над 3 процента, Мухика - както изглежда, с известна неохота - признава, че трябва да се осигури материално нарастване. "Аз съм президент. Боря се за повече работа и повече инвестиции, защото хората искат още и още", казва той. "Опитвам се да разширявам потреблението, но да намалявам ненужното потребление. Аз съм против прахосничеството - на енергия, на ресурси, на време. Трябва най-после да изградим някакви неща. Това е идеал, но той може да се окаже нереалистичен, защото живеем във време на натрупване".
Запитан за решението на това противоречие, президентът признава, че няма отговори, но, според бившия марксист, търсенето на решение трябва да е политическо. "Вече можем да рециклираме почти всичко. Ако живеем според възможностите си - като бъдем благоразумни - 7-те милиарда хора по света биха могли да имат всичко, от което се нуждаят. Глобалната политика трябва да се движи в тази посока", смята той. "Ние мислим като народи и държави, а не като вид".
Мухика и съпругата му разговарят оживено за срещите си с Че Гевара. Президентът предполага, че той е вероятно последният лидер на власт, който се е срещал с Мао Цзедун. Мнението му за скорошните бунтове и протести в Бразилия, Турция, Египет и други места е смесено. "Светът винаги ще се нуждае от революция. Това не означава стрелби и насилие. Революция е, когато променяш мисленето си. И конфуцианството, и християнството са били революционни", посочва той.
Но Мухика се отнася цинично към демонстрациите, организирани чрез социалните мрежи, които бързо се разпадат, преди да са достигнали капацитет да изградят нещо трайно. "Протестиращите вероятно ще свършат като служители на мултинационални компании или като жертви на съвременни болести. Надявам се, че за това греша". (БТА)
