Би трябвало да е дяволски трудно да се победят талибаните, а всъщност изглежда странно лесно. Пакистанската армия придвижва тежковъоръжените си батальони и изтласква 1,7 милион цивилни от долината Сват, докато талибаните предвидимо се окопават в малки анклави, където биват буквално унищожени. Тази грешка те направиха като военни сили по време на управлението им в Афганистан - редици мъже в безсмислено нападение, войски от кол и въже разбити от по-добри оръжия и въздушни удари. Щом излязат на открито, губят. А в прочистената от невинни минувачи долина Сват загубите им са тежки.
Това ни казва три интересни неща. Едно от тях е, че тактиката на талибаните е доста глупава, което значи, че и лидерите им са доста глупави. Друго е, че вдиганата от САЩ тревога за орди от религиозни екстремисти, които слагат ръка върху ядрения арсенал на Пакистан е също толкова глупава. Трети елемент обаче дава позитивна надежда вместо обичайното отчаяние. Ние се самозаблуждаваме и самоизмамваме всеки път, когато пишем за талибаните (или Ал Кайда) като координирана сила под общо командване. (Допуска се още една сходна грешка - да се пише за Афганистан все едно е Швейцария в зародиш, а не хаотичен сбор от средновековни владения).
Някои от талибаните в Пакистан са бежанци от Афганистан, които са го напуснали, когато руснаците нахлуха там и никога не са се завръщали у дома. Някои са отраснали в Пакистан и са се радикализирали. Някои са пътуващи полеви командири, които работят за пари и ги изтръгват с всички средства. Неколцина са чужденци от северните "станове", дошли да воюват в кампанията на Осама бин Ладен срещу неверническия Запад и марионетките му в Рияд. Оставащите в Сват талибани чезнат под обстрел, защото живеещите в долината обикновени хора не им осигуряват поддръжка. Когато армията нахлуе, повечето се изнасят.
Това, разбира се, е още една човешка трагедия. Тя обаче показва истинското лице на талибаните - приемана с неприязън чужда сила без местна подкрепа или прикритие. При нормални обстоятелства една конвенционална настъпваща армия като пакистанската, лишена от подходящо въоръжение и принудена да праща танкове, би била осъдена да се сражава от къща на къща, избивайки хиляди цивилни по пътя си към победата. Това обаче не се случва. Има невинни жертви, но повечето местни цивилни напуснаха - и изоставиха талибаните на съдбата им.
Крайната религиозна десница в Пакистан не е някаква мощна вълна. Тя почти не съществува в провинциите Пенджаб и Синд. Има повече врагове, отколкото приятели в Северозападната гранична провинция. А Белуджистан, плетеница от племена и ендемично беззаконие, ще отиде при онзи, който предложи най-много (стига никой да не й казва прекалено натрапчиво какво да прави).
Тази крайна религиозна десница може да бъде победена, ако залозите са достатъчно ясни. Проблемът на Пакистан в продължение на три десетилетия е дълбоката неяснота. Армията му е вманиачена от идеята, че Индия ще нападне, стреми се да подкопае отношенията между Делхи и Кабул и да използва за свои цели вътрешнополитическата борба в САЩ. Правителството, било то цивилно или военно, е слабо и гледа да си оплита кошницата докато е на власт. Страната е извън контрол, с растяща раждаемост и бедност.
Но вижте какво става сега. Терористите взривяват и убиват почти на воля под прикритието на гъсто населени градове. Опитат ли се обаче да излязат на открито, биват обърнати в бяг. Няма режим на диви молли, който да дойде да управлява Исламабад. Собствените им мании ги откъсват от народа, който имат нужда да
убедят. Контрастът между шериата и реда, дори в държава, създадена от мюсюлмани за мюсюлмани, е твърде силен, за да може някой да го издържи.
Значи ли това, че за Афганистан, отвъд рехавата граница, също има надежда? Не особено. Разликите са твърде дълбоки. Нито пък има повод за кой знае какви поздравления на пакистанските разединени политици и несигурни генерали. Те пропиляха години, като не воюваха с врага сред тях. Сега обаче го правят и това дава някакви резултати. Те показват истинската същност на талибанската заплаха и превръщат нацията си вече не в част от проблема, а в част от едно възможно решение. (БТА)
