По какво стрелят от Газа
По какво стрелят от Газа / netinfo
Докато светът посрещаше Новата 2009 година, палестинците от Газа по трагична ирония на съдбата обстрелваха със самоделни ракети бившите си фамилни имоти.

Причината въобще Ивицата да съществува е в това, че при създаването на Израел през 1948 г. на палестинците от град Ашкелон и районите около него са отнети земите и те са изтласкани до плажовете на Газа. Тези палестински бежанци от Израел и техните деца, внуци и правнуци съставляват 80 процента от живеещите днес в Ивицата милион и половина души.

Информационният поток обаче оставя друго впечатление – че историята започва от вчера. И още – че банда от брадати антисемитски настроени ислямистки фанатици изведнъж се появяват в Газа и започват да изстрелват самоделни ракети по демократичния и миролюбив Израел. На което израелската авиация справедливо отвръща с масови бомбардировки.

През 90-те години израелските премиери Ицхак Рабин и Шимон Перес открито заявяваха, че би им се искало Ивицата Газа просто да изчезне, да потъне в Средиземно море. Със самото си съществуване тя постоянно напомня за стотиците хиляди палестинци, загубили домовете и имотите си в Израел при етническото прочистване преди 60 години.

След края на Втората световна война вълни от бежанци се движат из цяла Европа и изгонването на някакви араби от земите им в Близкия изток не буди особена тревога. Времето за тревоги, обаче, настъпва. В най-гъсто населените няколко квадратни километра в света са наблъскани безимотни хора, които живеят в боклуци и мръсотия, тъмнина и глад, и на които Западът налага санкции.

Тъжният факт е, че смъртта – и съответно животът – на палестинците има по-малка стойност от тези на израелците. Наистина – повече от половината загинали в Газа са членове и функционери на Хамас. Какво следва от това, обаче, за останалите жертви? Дори ако се приеме консервативната оценка на ООН, че само една трета от убитите са от цивилното население, гибелта на толкова хора си остава позор за съвременния свят.

Това, че Вашингтон не заклеймява израелските бомбардировки и обвинява за случващото се единствено Хамас, не е изненадващо. Отдавна между политиката на Съединените щати в Близкия изток и израелската политика няма различия. Логично е в такъв случай да се попита какво правят другите арабски държави за прекратяване на насилието?

Пак логично арабските сатрапи, на повечето от които приходите и въоръженията идват главно от Запада, си мълчат. В Хамас сигурно ще се наслаждават на "неудобството", което причиняват на своите "братя", и цинично ще чакат Израел да започне да преговаря с тях. Това ще се случи. След няколко месеца ще стане известно, че се водят "тайни преговори" – по подобие на "диалога", който Израел води навремето с още по-корумпираната ООП.

До тогава мъртвите ще бъдат отдавна погребани, а ние ще очакваме поредната криза. Внуците и правнуците на изселените през 1948 г. от Ашкелон палестинци, по подобие на своите бащи, отново ще започнат да обстрелват със самоделни ракети бившите си фамилни имоти.
Последвайте ни

Коментар