През последния ден от изборите за депутати в Европейския парламент (ЕП) днес отвориха врати бюрата в повечето държави от ЕС, сред които Франция, Германия, Испания и Полша, предаде AФП. Вялата предизборна кампания обещава рекорден брой въздържали се от гласуване и пробив на партиите - изразители на протестни настроения, отбелязва агенцията.
В държавите от ЕС са регистрирани 388 милиона избиратели, които ще изберат 736 депутати. Първите официални резултати, които ще дадат представа за политическата обагреност на парламента в Страсбург, се очакват днес след 20.00 ч. по Гринуич, но данните от екзитполове ще очертаят тенденциите още в началото на вечерта, посочва АФП.
Въздържалите се от участие в миналите избори бяха 54,6 на сто, а сега има изгледи да бъде поставен нов рекорд. Причините са, че избирателите усещат Европарламента като нещо твърде далечно, а не е формулиран и ясен залог в настоящия вот, добавя агенцията.
В България днешните избори са смятани за генерална репетиция за парламентарните, които ще се състоят след месец, съобщи Евронюз. Впрочем през последните седмици предизборните дебати бяха доминирани от вътрешнополитически теми, а не толкова от европейските въпроси, отбелязва телевизията.
В Италия изборите са тест за премиера Силвио Берлускони в светлината на скандалите около него. Вчера - през първия ден от гласуването в страната, избирателната активност бе спаднала на 17,8 процента срещу 20,5 на сто в същия момент преди пет години. В холандския вот участваха само 36,5 на сто при 39,2 процента през 2004 г.
Проучванията във Франция сочат, че между 56 и 62 на сто от гласоподавателите няма да се явят пред урните; през 2004 г. въздържалите се от участие бяха 57,2 на сто.
Най-голям брой евродепутати избира Германия, където електоратът може би ще е малко по-активен, тъй като в 7 от 16-те провинции успоредно се провеждат и местни избори. Гласоподавателите там обаче фокусират вниманието си главно на предстоящите парламентарни избори в края на септември.
Дори в Гърция, където гласуването е задължително, липсата на ефективни санкции на фона на неодобрението към големите формации се очаква да предизвика неучастие в размер на 35 процента, смятат аналитиците. При това температурите в страната ще стигнат над 30 градуса, а понеделник ще бъде почивен ден.
Липсата на интерес към вота облагодетелства радикалните антиевропейски настроени партии. Те трупат капитал от трудностите, пред които днешната криза изправя правителствата, от страха пред имиграцията и липсата на симпатии към Европа у доста избиратели.
В четвъртък Холандия даде тон с пробива на крайнодясната ислямофобска Партия на свободата на депутата Герт Вилдерс, получила 17 на сто от гласовете. Над 15 на сто прогнозират анкетите за партии от крайната десница в Австрия, близо 6 на сто - в Румъния, едно или две места в Европарламента за крайнодясна сила от Унгария.
Британският премиер лейбърист Гордън Браун вече призна изборното поражение на своята партия. Тя вероятно ще бъде победена от Партията за независимост на Обединеното кралство, която настоява за излизане на страната от ЕС и може да събере над 20 процента от гласовете, а Великобритания провежда и местни избори успоредно с европейските. След подобно унизително поражение на лейбъристите натискът за оставка на Браун може да нарасне още повече, твърди АФП.
Според анкетите в Европа като цяло се очертава победа на десни партии като тези на Берлускони и на френския президент Никола Саркози, каквито управляват вече в двайсетина от 27-те страни членки на ЕС.
Общият баланс в Европарламента обаче има изгледи да остане без промяна. Неспособна да извлече изгода от кризата, социалдемократическата левица се очаква да остане втората политическа сила след десноцентристите, следвана на свой ред от либералите в ЕП, добавя АФП. (БТА)
