Новото преразпределяне на собствеността в Русия
Новото преразпределяне на собствеността в Русия / БГНЕС

Използвайки шума около кризата, държавата извършва най-голямото през последните 15 години преразпределяне на собствеността. След няколко месеца олигарсите в Русия вече може да са съвсем други хора.

Началото на 21 век донесе първата истински глобална криза. Вестниците на всички континенти обсъждат проблемите на финансовите пазари, рецесията, безработицата, падането на цените на жилищата. Русия не е изключение. Но практически незабелязан за медиите остава засилващият се процес на преразпределяне на собствеността, който по мащабите си може да се сравни с приватизацията от началото на 90-те години.

Една от особеностите на сегашната криза е, че тя удари първо и засега най-силно финансовите магнати в света, а и в Русия. Населението научи за проблемите на фондовия пазар едва през септември, а руските милиардери вече бяха загубили една трета от състоянието си. От загуби на хартия (падането на стойността на принадлежащата им собственост) тези загуби започнаха да стават реални. Защото тяхното богатство се оказа повече или по-малко заложено за получаването на западни кредити. И за да запазят контрола си, собствениците са готови да правят големи отстъпки пред онези, които могат да им дадат пари. А кой при криза има пари в Русия? Безспорно държавата. И процесът тръгна...

Преразпределянето на частната собственост става без пряка национализация, а с помощта на държавните компании. Почти винаги – доброволно. На цени 4, 10 и дори стотици пъти по-ниски от онези, на които собствениците са отказвали да продадат бизнеса си преди година.

Възможностите за преразпределяне на собствеността с участието на държавата в условията на криза са твърде големи, а за целта се използват най-различни инструменти. Най-мощният от тях, който се намира в ръцете на правителството, е Внешекономбанк (ВЕБ). Огромни лостове за влияние върху този процес държи и Централната банка. Главните събития в започналото преразпределяне на собствеността все още предстоят. Те са свързани с предстоящата девалвация. Именно тя ще докара големи проблеми на банките, строителните компании, туроператорите. Много от тях ще сменят своите собственици.

Сега дълговете на руските компании и банки възлизат почти на 500 млрд. долара. Поради финансовата криза възможности за тяхното рефинансиране от западни кредитори практически няма. А за тяхното погасяване през следващата година трябва да се приготвят 110 млрд. долара. Налице е и дългът от тази година (4-о тримесечие - около 40 млрд. долара). Затова ускорено беше приет закон за предоставяне на депозит от 50 млрд. долара във Внешекономбанк, отпуснат срещу кредити за рефинансиране на руски компании и банки. При какви условия отпуска кредити ВЕБ?

Първото, което привлича вниманието, са изключително широките пълномощия на банката спрямо своите длъжници. Няма защо да се задава въпросът защо длъжникът трябва да се съгласява с такива крайни условия. За него това е последният, единствен начин да запази поне за още една година (срокът на кредита на ВЕБ е до края на 2009 година) контрола над акциите, които са били заложени като гаранция. Наистина, при това длъжникът попада под контрола на банката. Но защо й са нужни на банката такива широки пълномощия? Те надхвърлят рамките на банковата дейност и откриват възможности за вземане на решения за съдбата на контролните пакети акции на най-големите руски предприятия, които ще се окажат в разпореждане на ВЕБ.

Втори наивен въпрос: защо руското общество не знае на кого и при какви условия са отпуснати кредити за сметка на валутните резерви на страната?

Банката не разкрива тази информация. Обществото разчита на слухове, в най-добрия случай на съобщения от получателите на заеми. "Надзорният съвет одобри участието на Внешекономбанк в рефинансирането на редица сделки на предприятия от миннорудната промишленост и микроелектрониката, чиято дейност има важно социално-икономическо значение за Руската федерация, на обща стойност около 2 млрд. долара". Така гласи съобщение на прессслужбата на ВЕБ от 21 ноември 2008 година и това е всичко, което научаваме официално за изразходването вече на 10 млрд. долара (до 21 ноември).

Внешекономбанк отпусна кредити, срещу които получи стратегическите пакети от акциите на "Норникел" на четири пъти по-ниски цени, отколкото преди половин година, а на "Вимпелком" – на 10 пъти по-ниски цени. Никой не знае какви други акции е получила ВЕБ.

А кой се разпорежда с процеса на отпускане на кредитите? Надзорният съвет на Внешекономбанк, чийто председател е Владимир Путин.

И така, Внешекономбанк се сдобива с големи пакети акции на компании чрез отпускането на кредити за сметка на валутните резерви на Банк Росии. Същевременно на Внешекономбанк са били отпуснати 175 млрд. рубли от Фонда за национално благосъстояние с цел "подпомагане на руския фондов пазар". Тези пари вече се виждат на пазара. През последните месеци ВЕБ е най-големият купувач на борсата. Покупките, направени от банката, представляват до една четвърт от дневния оборот, останалото са препродажби на спекуланти.

Държавните интервенции дават отражение в скока на обемите и котировките. Те лесно могат да се проследят по динамиката на котировките на Газпром, Роснефт и Сбербанк. Какви други акции изкупува още Внешекономбанк? И какво смята да прави с тях? И още един въпрос, на който вече има отговор – кой ще получи бъдещата печалба от активизирането на фондовия пазар след известно време? Вероятно печалбата от курсовете на акциите ще отиде в Министерството на финансите, а няма да остане във Внешекономбанк.

Както виждаме, въпросите около антикризисните мерки са повече от отговорите. Говори се, че в цял свят вървят процеси на национализация. А какво става в Русия? Никой не знае за печалбите на топ-менидъжърите на компании и банки, които се "спасяват" за сметка на данъкоплатците или на валутните резерви на Банк Росии. И никой не се интересува от привилегированите акции на компаниите. Затова пък държавата в лицето на висшите чиновници получава именно гласуващи акции, вкарва свои представители в съветите на директорите, получава реален контрол над най-големите компании и финансови потоци… /БТА/
Последвайте ни

Коментар