Нещо добро в едни лоши избори
Нещо добро в едни лоши избори / снимка: БГНЕС

Едно време "демокрация" беше синоним на майчинство и на ябълков пай, т.е. на нещо с безспорна стойност. Напоследък обаче думата изгуби своя блясък. Администрацията на Буш говореше много за демокрацията по принцип, но разбра, че демократичните идеи, да не говорим за демократичните институции, са нещо, което трудно се прилага на практика. Дори по-лошо - някои от нейните усилия дадоха доста незадоволителни резултати.
   
Изборите, които САЩ искаха в Палестина, доведоха до победата на Хамас. Организираният с американска помощ вот в Ирак роди слабо и разделено правителство във време, когато са нужни сила и единство. Междувременно през последното десетилетие авторитарните режими в Русия, Централна Азия и други части на света се учеха как да манипулират изборите, спечелиха си фалшива легитимност и въведоха нова форма на "дирижирана демокрация" - авторитаризъм, замаскиран с демократична реторика.
   
Резултатът: ответна реакция, ако не срещу самата демокрация, то поне срещу нейното насърчаване. Администрацията на Обама съвсем целенасочено избягва идеята за разпространяване на демокрацията като цяло и в частност на изборите. Това се дължи както на факта, че тя интуитивно презира всичко, което президентът Буш харесваше, така и на съмненията й в ефикасността на това начинание. По въпроса за Афганистан новата администрация от самото начало говори за "ясни и достижими цели", а не за демокрация. В своята реч в Кайро пред публика, в която бяха и недемократичните лидери на Египет, самият президент Обама започна своя коментар на демокрацията с изречение-убиец за всякакъв ентусиазъм: "Знам, че имаше много спорове...". Имам достоверна информация, че в Белия дом и Държавния департамент позиции, чието наименование съдържа "разпространяване на демокрацията", не се търсят особено.
   
Това ни довежда до странната главоблъсканица, наречена Иран. Страната е класически пример за "дирижирана демокрация", ако изобщо може да се нарече демокрация. Политическите партии търпят сериозни ограничения. Малка група от назначавани духовници упражнява монопол върху реалната политическа власт, като контролира изборите и кандидатите. Кандидатите могат да бъдат дисквалифицирани заради принадлежност към грешната религиозна група, за "непристойно поведение" или просто, защото не са участвали достатъчно активно в петъчните молитви. Твърде ентусиазираните агитатори могат да бъдат набити от полицейските патрули, както се случи с някои през последните седмици. Главната цел на изборите не е да бъде избран президент - това до голяма степен става предварително, а да се затвърди несигурната легитимост на кандидата на духовенството. По тази причина иранските дисиденти вътре и извън страната обикновено призовават своите поддръжници да бойкотират вота.
   
И все пак изборите в Иран миналия петък доказаха колко мощни и абсолютно неконтролируеми могат да бъдат изборите, дори когато са манипулирани. Иранските избори може да не бяха свободни и честни, но те извадиха на показ "сериозно разделение, което не може да се преодолее зад затворените врати на управляващата олигархия", както каза мой ирански приятел. Кампанията може и да не представи двама радикално различни кандидати (Мир Хосейн Мусави, "реформаторът" на тези избори, е отговорен за масовото убийство на политически затворници през 1980-те, когато беше премиер), но самата възможност за обществото да гласува срещу действащия президент Махмуд Ахмадинеджад предизвика най-голямата избирателна активност в историята на републиката. Медиите може би не успяха да предадат всичко случващо се, но безпрецедентен брой иранци присъстваха на предизборните събития, свиреха и скандираха. Гласовете може и да не бяха преброени правилно, но подозренията за нередности предизвикаха най-голямата протестна вълна в Иран от десетилетие насам.
   
Да, това беше манипулиран, крайно нелиберален вот и дори не промени състава на иранското правителство. След всичко това Ахмадинеджад остава президент. Изборният процес обаче отвори пукнатина, там където нямаше такава. Възможността за избор вдъхнови на пръв поглед пасивното общество да протестира. Предизборните митинги позволиха на хората да крещят политически лозунги пред полицията без тя да реагира. Някои ще кажат, както много иранци, че вотът е бил фарс. Но Иран показва, че лошите избори са по-добри от никакви избори.
   
Какво следва? Докато пиша, слухове в интернет гласят, че Мусави е арестуван. Следващата седмица той може да е президент или пък затворник. Но в това също се крие смисълът: ефектът от демокрацията, дори от половинчатата, колеблива и не пълна демокрация, е непредсказуем и именно затова диктаторите се опитват да я контролират. (БТА)

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар