Ураганът Густав обърква плановете за конференцията на републиканците, но истинската буря се запътва към лагера на Обама.
Конференцията на демократите беше фантастична. Всички звезди бяха там. Появи се дори Тед Кенеди, който буквално напусна болничното си легло и бе докаран с голф количка в залата, за да изнесе вдъхновяваща 10-минутна реч. Хилари беше там и показа класа, не само заради оранжевото си сако, което я превръщаше в жената слънце след всеки контакт с прожекторите. Бил също беше там. И пак взриви делегатите. И пак спечели сърцата на тъмнокожите.
Ден по-късно Барак Обама се изправи пред 80 хиляди души и ги държа в ръцете си. Произнесе първата си реч след официалната номинация на демократическата партия, накара всички да мълчат, да се усмихват, да плачат, да се смеят.
Въпреки това мнозина се запитаха – дали все пак тази конференция не беше на Челси, Хилари и Бил. Дали пък въпреки невероятните ораторски качества на Обама, тълпата не бе по-развълнувана по време на речите на Бил и Хилъри?
Колкото и странно да е, днес Америка се пита не с колко процента интелигентният кандидат-президент Барак Обама ще спечели изборите, а дали въобще има шанс да ги спечели. 
Какво точно се случва с Обама? Възможно ли е човекът, който победи Хилари (въпреки завидната й преднина в началото), да загуби? Възможно ли е онзи, който събира 200 000 души в Европа или в Америка без особени усилия, да не заработи в Белия дом? Възможно ли е “новият Кенеди” или “онзи, който осъществи мечтата на Мартин Лутър Кинг”, да загуби? Възможно ли е човекът, който има повече от всички – харизма, качества, идеи, вдъхновение, да е уморил американците и те да изпитват ефекта на новата болест “Обамаумора”?
Уви, май е възможно.
Американците сякаш не осъзнават колко силно ще е за света посланието, ако той стане президент. И не осъзнават, че анти-американските чувства от Пакистан до Русия могат лесно да бъдат преодолени. Дори и да осъзнават, едно е ясно – Обама може да загуби. И това е твърде вероятно.
Когато по-рано същата вечер, преди поредната звездна изява на Обама, телевизионен канал показа, че разлика между Обама и Маккейн почти не съществува, да не говорим, че някои дават преднина вече на току-що навършилия 72 години белокос ветеран от войната, объркването се задълбочи. Само си представете – след неспокосаното управление на Буш (и неодобрение от над 80%), провал в Ирак, икономически срив, ураган Катрина и какво ли още не, след всичко това, наистина ли съществува възможност демократическата партия да загуби тези избори? Ако това се случи, както пише Economist, самата партия трябва да си потърси друга работа. На пръв поглед, по нашите европейски земи отвъд Атлантическия океан, това няма как да стане. Европейските медии се надпреварват да възхваляват Барак Обама, в повечето случаи заслужено, като на практика предричат лесна победа.
За нещастие на Обама, самият Маккейн е по-популярен в собствената си партия, отколкото той в своята. Маккейн има 90% одобрение, срещу едва 80% за Обама. Маккейн ще се опита да запази и дори увеличи този процент в тази седмица, по време на конференцията. Ураганът Густав сериозно застрашава нормалното й провеждане и мнозина считат, че природните сили са на страната на демократите. За капак на всичко, Буш май няма да успее да присъства на конференцията, а Маккейн ще произнесе своето слово чрез сателитна връзка от мястото на бедствието. Това обаче може да се окаже възлов елемент. Маккейн ще изпъкне ако се справи както трябва и реагира адекватно на природната атака. А адекватната реакция (разбирай кратка и ясна) се харесва на американците. Британският журналист Едуард Люс описа най-правилно разликата в реакциите между двамата като припомни забавна случка. На форум попитали Обама какво трябва да се направи, ако дяволът съществува – да се игнорира, да се предотвратят действията му, да се преговаря с него или просто да се унищожи. Обама дал интелигентен отговор, пълен с нюанси: “трябва да се конфронтираме с него, но и може да се смилим, защото много дяволи са успели да проникнат при такава явна конфронтация.”
Отговорът на Маккейн бил: “да се унищожи.” И всички запомнили, че Маккейн отговорил с две думи. Точно и ясно.
Дали Обама успя да убеди американците, че може да говори на обикновен език, който се разбира от обикновените гласоподаватели, все още е загадка. Мишел, неговата мила съпруга, успя да се справи по-добре и прознесе страхотна реч миналата седмица. Задачата й да разпръсне аурата около Обама бе постигната – тя напомни, че и двамата са от скромно потекло, обичат родината си, семейството и ще бъдат прекрасна президентска двойка.
Дори Джо Байдън, експертът, който бе номиниран за вицепрезидент, изпълни блестящо ролята си. Подчерта, че Обама не търси вице, който ще се хареса на тълпата, а специалист, който ще помага в работата му. Семействата на Обама и Байдън изглеждаха страхотно по време на конференцията на демократите. Но само до момента, в който МакКейн определи своята номинация за вице-президент.
И каква номинация само, същински удар в целта. Една дама на 44 години, работеща твърде далеч от Вашингтон, в Аляска.
Доскоро демократите се кичеха с титлата, че Америка ще има първата си дама президент или първия тъмнокож президент. В момента, в който Маккейн обяви неочаквания си, но перфектен ход, ситуацията се промени. Заедно с това, добре пазената тайна и медийното напрежение по време на голямата реч на Обама, сериозно отвлече вниманието.
Оказа се, че госпожа Пейлин първоначално не е била шортлиствана като кандидат за вицепрезидент. Дори самият Маккейн се срещал само един-два пъти с нея. Малцина се спомнят, че Руди Джулиани още миналата година посочи дамата от отдалечена Аляска като чудесен избор. Тя е работеща майка, с голямо семейство, консервативна до болка, няма никаква директна връзка с управлението на Буш, проявява качества на реформатор.
С няколко думи – Маккейн направи брилянтен избор. Далеч по-добър от този на Обама. При 18 милиона души, гласували за Хилари, твърде е вероятно Пейлин да спечели част от тях.
Остава загадка колко от тези 18 милиона души имат дъщери на 17 години, които са бременни в петия месец, защото точно такава е семейната тема номер 1 в и без друго многобройното семейство на Пейлин. Изведнъж се оказа, че Пейлин наистина е много вълнуващ кандидат и всеки ден е в състояние да предложи нещо ново. Така и вчера – изведнъж, между две информации за движението на Густав, стана ясно, че дъщеря й чака дете. Макар на 17 и макар без брак, дъщеря й е твърдо решена да остави дете. Досущ като майка си.
И въпреки всичко, тази информация също може да се окаже в плюс на Маккейн. Та колко семейства днес се сблъскват с подобни проблеми? Съвсем не са малко, нали?
Дали това ще реши битката за президентското кресло? Макар и два месеца от заветната изборна нощ, ситуацията е объркана и Обама съвсем не е с лидерска преднина.
И малка последна новина – веднага след избора на Пейлин, приходите в лагера на Маккейн се увеличиха с над 7 милиона долара, събрани онлайн. Това е сигурен знак, повярвайте.
Какво точно се случва с Обама? Възможно ли е човекът, който победи Хилари (въпреки завидната й преднина в началото), да загуби? Възможно ли е онзи, който събира 200 000 души в Европа или в Америка без особени усилия, да не заработи в Белия дом? Възможно ли е “новият Кенеди” или “онзи, който осъществи мечтата на Мартин Лутър Кинг”, да загуби? Възможно ли е човекът, който има повече от всички – харизма, качества, идеи, вдъхновение, да е уморил американците и те да изпитват ефекта на новата болест “Обамаумора”?
Уви, май е възможно.
Американците сякаш не осъзнават колко силно ще е за света посланието, ако той стане президент. И не осъзнават, че анти-американските чувства от Пакистан до Русия могат лесно да бъдат преодолени. Дори и да осъзнават, едно е ясно – Обама може да загуби. И това е твърде вероятно.
Когато по-рано същата вечер, преди поредната звездна изява на Обама, телевизионен канал показа, че разлика между Обама и Маккейн почти не съществува, да не говорим, че някои дават преднина вече на току-що навършилия 72 години белокос ветеран от войната, объркването се задълбочи. Само си представете – след неспокосаното управление на Буш (и неодобрение от над 80%), провал в Ирак, икономически срив, ураган Катрина и какво ли още не, след всичко това, наистина ли съществува възможност демократическата партия да загуби тези избори? Ако това се случи, както пише Economist, самата партия трябва да си потърси друга работа. На пръв поглед, по нашите европейски земи отвъд Атлантическия океан, това няма как да стане. Европейските медии се надпреварват да възхваляват Барак Обама, в повечето случаи заслужено, като на практика предричат лесна победа.
За нещастие на Обама, самият Маккейн е по-популярен в собствената си партия, отколкото той в своята. Маккейн има 90% одобрение, срещу едва 80% за Обама. Маккейн ще се опита да запази и дори увеличи този процент в тази седмица, по време на конференцията. Ураганът Густав сериозно застрашава нормалното й провеждане и мнозина считат, че природните сили са на страната на демократите. За капак на всичко, Буш май няма да успее да присъства на конференцията, а Маккейн ще произнесе своето слово чрез сателитна връзка от мястото на бедствието. Това обаче може да се окаже възлов елемент. Маккейн ще изпъкне ако се справи както трябва и реагира адекватно на природната атака. А адекватната реакция (разбирай кратка и ясна) се харесва на американците. Британският журналист Едуард Люс описа най-правилно разликата в реакциите между двамата като припомни забавна случка. На форум попитали Обама какво трябва да се направи, ако дяволът съществува – да се игнорира, да се предотвратят действията му, да се преговаря с него или просто да се унищожи. Обама дал интелигентен отговор, пълен с нюанси: “трябва да се конфронтираме с него, но и може да се смилим, защото много дяволи са успели да проникнат при такава явна конфронтация.”
Отговорът на Маккейн бил: “да се унищожи.” И всички запомнили, че Маккейн отговорил с две думи. Точно и ясно.
Дали Обама успя да убеди американците, че може да говори на обикновен език, който се разбира от обикновените гласоподаватели, все още е загадка. Мишел, неговата мила съпруга, успя да се справи по-добре и прознесе страхотна реч миналата седмица. Задачата й да разпръсне аурата около Обама бе постигната – тя напомни, че и двамата са от скромно потекло, обичат родината си, семейството и ще бъдат прекрасна президентска двойка.
Дори Джо Байдън, експертът, който бе номиниран за вицепрезидент, изпълни блестящо ролята си. Подчерта, че Обама не търси вице, който ще се хареса на тълпата, а специалист, който ще помага в работата му. Семействата на Обама и Байдън изглеждаха страхотно по време на конференцията на демократите. Но само до момента, в който МакКейн определи своята номинация за вице-президент.
И каква номинация само, същински удар в целта. Една дама на 44 години, работеща твърде далеч от Вашингтон, в Аляска.
Доскоро демократите се кичеха с титлата, че Америка ще има първата си дама президент или първия тъмнокож президент. В момента, в който Маккейн обяви неочаквания си, но перфектен ход, ситуацията се промени. Заедно с това, добре пазената тайна и медийното напрежение по време на голямата реч на Обама, сериозно отвлече вниманието.
Оказа се, че госпожа Пейлин първоначално не е била шортлиствана като кандидат за вицепрезидент. Дори самият Маккейн се срещал само един-два пъти с нея. Малцина се спомнят, че Руди Джулиани още миналата година посочи дамата от отдалечена Аляска като чудесен избор. Тя е работеща майка, с голямо семейство, консервативна до болка, няма никаква директна връзка с управлението на Буш, проявява качества на реформатор.
С няколко думи – Маккейн направи брилянтен избор. Далеч по-добър от този на Обама. При 18 милиона души, гласували за Хилари, твърде е вероятно Пейлин да спечели част от тях.
Остава загадка колко от тези 18 милиона души имат дъщери на 17 години, които са бременни в петия месец, защото точно такава е семейната тема номер 1 в и без друго многобройното семейство на Пейлин. Изведнъж се оказа, че Пейлин наистина е много вълнуващ кандидат и всеки ден е в състояние да предложи нещо ново. Така и вчера – изведнъж, между две информации за движението на Густав, стана ясно, че дъщеря й чака дете. Макар на 17 и макар без брак, дъщеря й е твърдо решена да остави дете. Досущ като майка си.
И въпреки всичко, тази информация също може да се окаже в плюс на Маккейн. Та колко семейства днес се сблъскват с подобни проблеми? Съвсем не са малко, нали?
Дали това ще реши битката за президентското кресло? Макар и два месеца от заветната изборна нощ, ситуацията е объркана и Обама съвсем не е с лидерска преднина.
И малка последна новина – веднага след избора на Пейлин, приходите в лагера на Маккейн се увеличиха с над 7 милиона долара, събрани онлайн. Това е сигурен знак, повярвайте.
-Yes, we can (да, ние можем) е един от слоганите на Обама и име на песен в негова подкрепа
- …….
