Барак Обама ще се качи на сцената в четвъртък вечер за речта на своята кариера, след като получи силен импулс и голямо предизвикателство от своята бивша съперница Хилари Клинтън, от бившия президент Бил Клинтън и от кандидата за вицепрезидент Джо Байдън.
Речта на сенатор Клинтън, вероятно най-добрата в кариерата й, осигури дългоочаквания призив към нейните поддръжници да подкрепят сенатор Обама. Тя направи и нещо повече - изложи вдъхновяващи аргументи в подкрепа на основните ценности и силните страни на Демократическата партия, каквито до голяма степен липсваха на Конгреса.
Обама трябва също толкова ясно да заяви позицията си и да покаже защо в тези тежки времена американците трябва да поверят на него и партията му своите съдбини.
Във вторник вечер г-жа Клинтън пламенно изтъкна, че Демократическата партия вярва в здравеопазването за всички, прогресивното данъчно облагане, социалните осигуровки, борбата против бедността и за правата на хомосексуалистите.
Републиканците, заяви тя, подкрепят "правителство, за което привилегированите са поставени на първо място, а всички останали - на последно."
Тя каза, че Обама ще "сложи край на войната в Ирак по отговорен начин". По този, както и много други въпроси на външната политика, Обама и съперникът му сенатор Джон Маккейн имат коренно различни позиции, които американските гласоподаватели трябва да разберат в детайли.
В сряда Джо Байдън и Бил Клинтън продължиха това разсъждение, предлагайки вдъхновяваща подкрепа за Обама като върховен главнокомандващ на въоръжените сили.
Речта на Бил Клинтън не беше просто напомняне колко въздействащ може да бъде, когато не е начумерен. В нея той обрисува страховита картина на многобройните заплахи, пред които е изправена страната - глобалното затопляне, разпространението на ядрено оръжие, тероризма - и показа колко е отслабена нейната позиция заради "твърде едностранни действия и твърде малко сътрудничество".
Той обеща, че Обама
netinfo
ще "работи за Америка с повече партньори и по-малко противници", която да споделя бремето си и да упражнява ефективно своето влияние. Клинтън заяви, че Обама предпочита първо дипломацията и военната сила ще е последно средство, но когато не може да "превърне противниците в партньори, той ще се изправи срещу тях."
Сега, след като други подготвиха сцената, Обама трябва да демонстрира своята собствена пламенност и политическо майсторство. Той трябва да покаже, че има собствен план за решаване на многобройните проблеми на страната - от съживяване на икономиката до укрепване на армията. Това важи с особена сила, ако Обама иска да спечели гласове на умерени републиканци.
Мнозина признават, че мандатите на президента Буш бяха катастрофа, но все още гледат на демократите по начина, по който републиканците ги описват: партия, отстояваща слаба отбрана и убийствени за икономиката данъци.
На САЩ определено ще им се отрази добре истинска двупартийност - нещо, което не се случи по времето на Буш. Но конгресите, както и изборите, са партийни събития, където кандидатите започват да се определят пред избирателите. На конгреса на демократите през 1932 г. Франклин Д. Рузвелт обеща "нов курс". На конгреса на републиканците през 1980 г. Роналд Рейгън обяви революция срещу "занемареното и претоварено" управление.
Без такива ясни позиции изборите може да се озоват там където са сега - насред война на пълни с нападки реклами и с избиратели, съсредоточени върху лепнатите етикети и незначителни подробности.
Обама до голяма степен стигна до Денвър заради способността си да вдъхновява избирателите на демократите. Той трябва да се пребори с твърдението на републиканците, че те са партията на просперитета у дома и на силата в чужбина. След осем години управление на президента Буш страната нито просперира, нито е уважавана в чужбина, а все повече дори не буди и страх. Не е достатъчно обаче да се заяви, че мандатите на Буш бяха катастрофа. Задачата на Обама е да докаже недвусмислено, че неговите идеи и тези на партията са най-добрият начин за съвземане след тази катастрофа.(БТА)
