Между 70 и 100 семейства в България практикуват „домашно образование”

Между 70 и 100 семейства в България практикуват „домашно образование”
Между 70 и 100 семейства в България практикуват „домашно образование” / снимка: webcafe.bg
Ралица Димитрова за филма си „Аз съм домашен ученик”
69387
Ралица Димитрова за филма си „Аз съм домашен ученик”
Радослава Петкова - майка на три деца от Асеновград
  • Ралица Димитрова за филма си „Аз съм домашен ученик”
  • Радослава Петкова - майка на три деца от Асеновград

Между 70 и 100 семейства в България практикуват „домашно образование”, но никой не знае точния брой на родителите, избрали да обучават децата си вкъщи. Това каза в интервю за Дарик Радослава Петкова - майка на три деца от Асеновград, която заедно със съпруга си е решила децата им да не посещават училище, а да бъдат образовани у дома. Решение, което родителите са взели още преди раждането на децата.

Казусът с „домашното образование”, което не е разписано в родното законодателство, влезе отново в медийното внимание след новината, че 15-годишният Божидар Маринов от Смолян не посещава училище, но печели състезания по информатика.

Според Радослава Петкова тази форма на образование може да бъде дописана в родните закони по подобие на Англия - държавата, в която има най-много домашни ученици в Европа.

„Точно колко е броят на децата, всяко семейство няма само едно. Не сме търсили на този етап и диалог в параметрите, които са в съвременния обществен разговор на тема образование. Нашата позиция, която сме заявявали по повод закона за детето, проектозакона за образование по време на миналия министерски мандат, миналия парламент, и на по-миналия парламент. Ние само сме заявявали във форуми, срещи на нашите съмишленици, обяснявали сме, защо е необходимо да има свобода на образованието. Защото докато се говори за регламентиране по начина, по който държавата го разбира, това ощетява същността на домашното образование”, коментира Петкова. 

По думите й има начин: „Единият от начините е да се отвори достъпът до състезания, външни оценявания, за всички ученици, които са българи. Имам предвид домашни ученици, деца на имигранти, които учат и живеят в чужбина, но искат и могат да покрият и българските образователни стандарти. Да покрият означава да бъдат някакво ниво - явяват се на изпит, защитават го. Ако те се представят добре на изпита, значи имат някаква база, справят се и не могат да бъдат обвинени, че не са образовани. Другият от начините просто да бъде вмъкнато като едно добавяне и домашно. Така, както е направено в Англия, където пише, че образованието е задължително, а не ходенето на училище. То може да бъде извършвано в държавни училища, общински, частни и на друго място. По такъв начин формулирано, в Англия в момента има най-много домашни ученици в Европа”.



Радослава Петкова заяви, че макар държавата да реагира много агресивно и враждебно на този етап, все пак се променя общественият консенсус. „Не сме търсили на този етапа диалог в параметрите, които са в съвременния обществен разговор на тема образование. Нашата позиция сме заявявали, когато тази тема е била гореща и се е дискутирала по повод закона за детето, проектозакона за образование по време на миналия министерски мандат, миналия парламент, и на по-миналия парламент. Ние само сме заявявали във форуми, срещи на нашите съмишленици, обяснявали сме, защо е необходимо да има свобода на образованието. Защото докато се говори за регламентиране по начина, по който държавата го разбира, това ощетява същността на домашното образование”, коментира още Петкова.

„Държавата макар да реагира много агресивно и враждебно на този етап, все пак се променя общественият консенсус, общественото мнение. И неизбежно това ще доведе до промяна на отношението на институциите. Това ми е надеждата”, сподели тя.

„За мен образованието е преди всичко реализацията и успехът на децата, а не начинът, по който се придобива. Разбирам децата да бъдат занемарени, да не могат да четат, да не могат да се справят, да не могат да разбират, да станат непригодни да живеят в днешното общество. Това мога да го разбера като причина държавата да се намеси и да каже: тези родители не са се справили със своята родителска отговорност, трябва да помогнем на децата. Но тук говорим за казуса с Божидар или други деца, деца, които успяват в своето поприще. Защо трябва да има глоба и защо трябва държавата да пречи на нещо, което така или иначе върви добре”, аргументира позицията си Радослава Петкова.

В момента в България училищното образование е задължително до 16-годишна възраст. Радослава Петкова и семейството й, както и 15-годишния Божидар от Смолян са само част от героите в документалния филм на режисьора Ралица Димитрова „Аз съм домашен ученик”. Лентата, чиято премиера беше миналия февруари, показва историята на няколко български семейства, които са избрали да не изпращат децата си на училище - те са първото поколение домашни ученици в съвременна България. В ефира на Дарик авторът на филма разказа, че е открила темата, снимайки друг филм. Ралица Димитрова призна, че с интерес би се срещнала с тези деца след 10 години, за да види тяхната реализация.