Намаленото ДДС за ресторантьорите и заведенията е отлична мярка. Не е приятно за ресорния финансов министър, но удобството за данъчната администрация и “ситостта” на фиска не са и не могат да бъдат цел сами по себе си. По никакъв повод те не бива да имат преимущество пред нуждите и удобството на реалната икономика, създаваща благата за политическо раздаване.
Където може да се смъкват данъци надолу - да се смъкват. Нетно така се намалява бремето върху “производителите” на стойност, захранващите “потребителите” на такава - бенефициентите от бюджетното преразпределяне.
Няма никакво значение дали има диференцирана ставка за едни или други браншове - важното е общата данъчно-осигурителна тежест да намалява. Ако може за всички поотделно - за всички. Ако не - където може. Книги, лекарства, храни - ефектът върху икономическия процес би бил единствено ползотворен.
Парадоксално, но т. нар. “косвени” данъци всъщност имат ефект на “преки” такива. Всеки от нас има ограничен ресурс, да речем за книги на месец. Ако той е средно 30лв., намаляването на ДДС не означава по-ниска цена на книгата, защото ние имаме фиксирана сума и сме склонни да я дадем така или иначе, а значи повече пари у издателите за инвестиции, работни места и печалби, тоест стимули за конкретния бранш. Обратно, ако ДДС е високо - цените не се “вдигат”, защото и кешовите наличности на потребителите са същите, а просто ще има по-малко ресурс за изброените дейности по-горе. Именно завръщането на изгледите за печалби и смисъл от инвестициите ще вдигнат на крака бизнеса и ще ни извадят от кризата.
Денят след утре - икономика на кризата
Днес мерките (60/40) са за сметка на печалбите, където изобщо има такива, и целят да задържат работника и доходите му.
След отварянето на икономиката, час по-скоро, важното е гъвкаво разходите на компаниите да намалеят, съобразно със спада в приходите им, в това число и възнагражденията на служителите. Плащането на същите заплати при стагниращи приходи значи: удължаване на безработицата, изострянето и хронифицирането ѝ. Респективно и множество корпоративни фалити. А същото така и глад на държавата за още и още ресурс от моментно работещите, за да може да се “изпълняват” програмите за заетост. Очевидно затворен адски кръг, водещ само надолу. По-ниските цени пък ще доведат до реално по-високи възнаграждения за работниците, което ще компенсира моментния удар.
По мярката 60/40 държавата поема осигурителни вноски, които се дължат от работодателите
При свиване на икономиката следва да се намалява и бремето на държавата, която харчи винаги по политическо усмотрение, тоест нетно води до похабяване на стойност.
Хазната също трябва да реже разходи, а не непременно да тегли дълг, тоест да ползва вътрешни и външни спестявания от частния сектор. Отбрана, администрация и ненужни щатове, неефективни капиталови разходи - има много “сланинка” за обиране и то днес. Както всеки от нас е принуден да приоритизира разходите си в тези условия - така и нашите “служители” в държавната машина следва да го направят. Завъртането на колелото и освобождаването на частна инициатива ще влее кръв в отделните сектори, и оттам ще дойде подемът.
Най-грешното е сега да се пилеят оскъдни спестявания за саниране, мостове и публични строежи. На микро ниво това само ще доубие секторите, които най-много пострадаха от кризата, отклонявайки оскъдните спестявания от тях - туризъм, услуги, развлечения, заведения и IT индустрия.
“Не” на непроизводствени разходи - днес те са по-вредни отвсякога.
Ясно е, че субсидиите са много опасен инструмент - ще вземат от едни, за да дават на други, обърквайки още повече сигналите на пазара у нас и отлагайки възстановяването. Обратно, изчистването на системата от грешните инвестиции и връщането на доверието в прозрачността и прогнозируемостта на законовата и бизнес среда, са много по-бърз и ефективен начин за създаване на спестявания и възможност за капиталово натрупване, инвестиции и оттам растеж.
Днес, пред лицето на икономическата криза, разбирането тези прости постулати имат по-голямо значение откогато и да било.
Където може да се смъкват данъци надолу - да се смъкват. Нетно така се намалява бремето върху “производителите” на стойност, захранващите “потребителите” на такава - бенефициентите от бюджетното преразпределяне.
Няма никакво значение дали има диференцирана ставка за едни или други браншове - важното е общата данъчно-осигурителна тежест да намалява. Ако може за всички поотделно - за всички. Ако не - където може. Книги, лекарства, храни - ефектът върху икономическия процес би бил единствено ползотворен.
Парадоксално, но т. нар. “косвени” данъци всъщност имат ефект на “преки” такива. Всеки от нас има ограничен ресурс, да речем за книги на месец. Ако той е средно 30лв., намаляването на ДДС не означава по-ниска цена на книгата, защото ние имаме фиксирана сума и сме склонни да я дадем така или иначе, а значи повече пари у издателите за инвестиции, работни места и печалби, тоест стимули за конкретния бранш. Обратно, ако ДДС е високо - цените не се “вдигат”, защото и кешовите наличности на потребителите са същите, а просто ще има по-малко ресурс за изброените дейности по-горе. Именно завръщането на изгледите за печалби и смисъл от инвестициите ще вдигнат на крака бизнеса и ще ни извадят от кризата.
Денят след утре - икономика на кризата
Днес мерките (60/40) са за сметка на печалбите, където изобщо има такива, и целят да задържат работника и доходите му.
След отварянето на икономиката, час по-скоро, важното е гъвкаво разходите на компаниите да намалеят, съобразно със спада в приходите им, в това число и възнагражденията на служителите. Плащането на същите заплати при стагниращи приходи значи: удължаване на безработицата, изострянето и хронифицирането ѝ. Респективно и множество корпоративни фалити. А същото така и глад на държавата за още и още ресурс от моментно работещите, за да може да се “изпълняват” програмите за заетост. Очевидно затворен адски кръг, водещ само надолу. По-ниските цени пък ще доведат до реално по-високи възнаграждения за работниците, което ще компенсира моментния удар.
По мярката 60/40 държавата поема осигурителни вноски, които се дължат от работодателите
При свиване на икономиката следва да се намалява и бремето на държавата, която харчи винаги по политическо усмотрение, тоест нетно води до похабяване на стойност.
Хазната също трябва да реже разходи, а не непременно да тегли дълг, тоест да ползва вътрешни и външни спестявания от частния сектор. Отбрана, администрация и ненужни щатове, неефективни капиталови разходи - има много “сланинка” за обиране и то днес. Както всеки от нас е принуден да приоритизира разходите си в тези условия - така и нашите “служители” в държавната машина следва да го направят. Завъртането на колелото и освобождаването на частна инициатива ще влее кръв в отделните сектори, и оттам ще дойде подемът.
Най-грешното е сега да се пилеят оскъдни спестявания за саниране, мостове и публични строежи. На микро ниво това само ще доубие секторите, които най-много пострадаха от кризата, отклонявайки оскъдните спестявания от тях - туризъм, услуги, развлечения, заведения и IT индустрия.
“Не” на непроизводствени разходи - днес те са по-вредни отвсякога.
Ясно е, че субсидиите са много опасен инструмент - ще вземат от едни, за да дават на други, обърквайки още повече сигналите на пазара у нас и отлагайки възстановяването. Обратно, изчистването на системата от грешните инвестиции и връщането на доверието в прозрачността и прогнозируемостта на законовата и бизнес среда, са много по-бърз и ефективен начин за създаване на спестявания и възможност за капиталово натрупване, инвестиции и оттам растеж.
Днес, пред лицето на икономическата криза, разбирането тези прости постулати имат по-голямо значение откогато и да било.
