Конфликтът в Газа обърка арабските държави
Конфликтът в Газа обърка арабските държави / снимкa: БГНЕС

Регионалното съперничество, страхът да не засилят позициите на Хамас, а оттам и на радикалните ислямистки групировки в региона, но също и неспособността на арабските страни да въздействат на ситуацията - това е обяснението за умерената им реакция срещу конфликта в Газа, твърдят близкоизточни експерти. Арабското обществено мнение гневно реагира на израелската офанзива срещу ислямисткото движение Хамас, което контролира Ивицата Газа. Едновременно с това реакциите на правителствата бяха смекчени и заради опасения да не засилят радикалните среди в собствените си страни, както и от факта, че разполагат с твърде малко средства за натиск върху еврейската държава. Слабостта на тази реакция обаче предизвика критики сред местното население и породи несъответствия, които биха могли да станат политически опасни, ако конфликтът се проточи.

"Много слаба е реакцията в арабския свят. Те сякаш са парализирани. Изглежда, че не могат да направят много нещо", заяви за Франс прес саудитският политически наблюдател Халид Ал Дахил. Според друг саудитски експерт, Тауфик ал Саис, отговорът на правителствата "е далеч от очакванията на арабите". Всички арабски държави остро осъдиха Израел за жестокостта, проявена в хода на офанзивата му. Започнала на 27 декември, до сряда тя бе отнела живота на близо 700 палестинци, а ранените бяха над 3000. Емирът на Катар например нарече в неделя тази атака "военно престъпление".

Същевременно малкото емирство от Залива, в което от 1996 г. насам работи израелско търговско представителство начело с двам дипломати, не демонстрира никакво намерение да скъса тези връзки. От трите арабски страни, поддържащи дипломатически отношения с Израел, единствено Мавритания отзова своя посланик. Целта на арабските държави за момента е да издействат от Съвета за сигурност на ООН резолюция, която призовава за незабавно прекратяване на огъня. "Отговорността на Съвета е възможно по-скоро да слага край на конфликтите и днешният конфликт в Газа не бива да прави изключение", заяви във вторник пред този орган шефът на саудитската дипломация принц Сауд Ал Фейсал Ал Сауд.

Катар на два пъти призова за свикване на извънредна арабска среща, но Рияд, както и други столици, изобщо не прояви интерес. "Какво повече можем да сторим? Има ли някой готов да се бие срещу Израел?" - запита Мохамад ал Зулфа от "Меджлис аш Шура", саудитския Консултативен съвет. Поведението на арабските страни е повлияно и от факта, че повечето подкрепят движението Фатах на палестинския президент Махмуд Абас в противопоставянето му с Хамас - радикално движение, подкрепяно от Сирия и най-вече от Иран.

През 2007 г. Хамас насилствено свали Фатах от власт в Ивицата Газа. Умерените арабски сунитски режими са крайно обезпокоени от влиянието и нарастващите амбиции на Техеран в региона. Двете водещи държави в арабския свят - Саудитска Арабия и Египет, подозират, че Иран и Сирия използват Хамас за постигане на собствени цели. Рияд и Кайро се страхуват, че всяка подкрепа за това движение може да заздрави позициите на Дамаск и на Техеран. "Газа бе погубена два пъти - първо от израелското варварство, после от държави, които използват палестинската кауза и Хамас, за да постигнат специфични цели в региона", писа наскоро Тарек ал Хомаид, главен редактор на арабския всекидневник със саудитски капитал "Аш Шарк ал аусат".

Аналитици изтъкват, че има опасения от евентуалната подкрепа за Хамас да спечелят радикалните ислямистки групировки в региона. "Правителствата не желаят да се намесват, за да не засилят революционните настроения в собствените си общества", обяснява Ал Саис. Основната загриженост е, че с продължаването на офанзивата все повече ще се разширява и бездната между арабското обществено мнение (днес още по-радикално заради кадрите с детски трупове, излъчвани от телевизиите) и правителствените реакции. "Това поставя арабските страни в твърде неудобно положение", коментира Ал Дахил. /БТА/