Защо в интернет правим неща, за които в реалния живот бихме искали да потънем в земята от срам? Търсейки отговор на този въпрос, учени стигат до извода, че това се дължи на лабилната ни психика, на жаждата за внимание...
Във вид на снимки или текст потребителите от всички възрасти и социални слоеве се разголват в социалните мрежи, и то не само в преносен смисъл. А действията им често имат тежки последици както за отношението на другите към тях, така и за кариерата им.
Списъкът с известни личности и политици, които се самозабравят в интернет-пространството, става все по-дълъг. Щеше ли например германският депутат от Християндемократическия съюз Кристиян фон Бьотихер да върти любов с малолетна, ако нямаше Facebook? Какво накара американският политик Антъни Уайнър да изпрати на една колежанка неприлична своя снимка?
Терапия "Facebook"
Американецът Джона Бергер изглежда е открил отговора на тези въпроси. Изследването му се казва "Терапия Facebook - защо хората споделят в интернет интимна информация?". Резултатът гласи: химията между хората и чувствата, но не и разумът управляват поведението им в социалните мрежи. Бергер, който преподава маркетинг в университета в Пенсилвания, е стигнал до това заключение заедно с колежката си от университета в Маями Ева Бюхел.
Според анализаторите, хората с нестабилна психика имат много по-голяма склонност да споделят лични неща в мрежата. Тихата жажда за внимание ги кара да са по-емоционални в интернет в сравнение с другите. Защото основното правило на всяка комуникация важи и в мрежата: колкото по-емоционално е посланието, толкова по-вероятно е то да получи отговор. "Предполагаме, че подобно поведение има терапевтична функция", пише Бергер. Емоционално нестабилните личности биха се чувствали много по-добре, ако техни негативни преживявания получат реакции в мрежата.
Кой прави глупости?
Бергер провежда няколко теста с група студенти. Вдъхновен от случая с американския политик Уайнър, който след тренировка във фитнеса спонтанно се презентирал в интернет, Бергер изпратил студентите да потренират. Веднага след това те трябвало да влязат във Facebook. Резултатът бил впечатляващ.
След физическо натоварване, вероятността студентите да пожелаят да споделят лична информация с други, ставала три пъти по-голяма. Бергер възнамерява да провери връзката между телесната умора и готовността за обмен на интимна информация в следващо изследване. За него обаче е ясно едно: физическото и душевно състояние оказват влияние на желанието ни да споделяме. В зависимост от настроението и състоянието на тялото интернет-потребителят губи контрол и понякога прави глупости в мрежата.
Тепърва прохождаме
Нищо чудно, че в много страни полицията вече се интересува от това кой сваля всичките си маски в социалните мрежи. Полицията в Ню Йорк даже има специално звено, което издирва нарушители на закона именно чрез социалните мрежи. Полицаите търсят следите на престъпниците във Facebook и Twitter, защото често извършителите се хвалят там. Разбира се, има и критични гласове, които се опасяват, че полицията наднича в профилите не само на хора от подземния свят.
Че общуваме в социалните мрежи без всякакви задръжки, явно се дължи и на това, че ни липсва опит в този вид комуникация. Преди често се случваше в телевизионни ток-шоута някой политик или известна личност да се изложи доста. Днес обаче това е по-скоро рядкост. Същото ще стане вероятно и с комуникацията в социалните мрежи - предпазливостта ще се изгради с времето.
