Ако това беше български филмов сериал, то той определено щеше да има драматичен привкус, чийто сюжет обаче не е измислен. Първата серия на филма „Проблемът с европарите” премиерно се състоя още през януари. Тогава един от националните седмичници публикува скандални разкрития за конфликт на интереси в Държавен фонд „Републиканска пътна инфраструктура”. Под прицел бе не кой да е, а шефът на фонда Веселин Георгиев, който подсигурил фирмата на брат си с обществени поръчки за 120 млн. лв. Както знаем обаче, злото не идва само. След не повече от две седмици избухна нов скандал в пътния фонд. На 24 януари Любомир Лилов и неговият подчинен Иван Владимиров – и двамата служители на фонда, бяха задържани с подкуп от 25 хиляди лева. Издаде ги архитект Георги Янев, който за по-сигурно си носеше нож в съда. На влизане в съда, запитан дали още носи ножове, арх. Янев отговори: „Те са ми в чантата, даже минах през чекинга на съдебната палата, без да ги видят”. „От подсъдимите не ме е страх, въпросът е да видим доблестта на съда – това е по-интересното”, заяви тогава Янев.
А съдът постанови за Любомир Лилов условна, а за Иван Владимиров – ефективна присъда. Случайно или не общият размер на глобата, наложена на двамата, съвпадна с размера на подкупа – 25 хиляди лева.
Присъдата обаче, която ни наложи Европейската комисия след избухналия скандал в пътния фонд, платихме всички. На 25 януари Брюксел ни отряза 144 млн. евро по ИСПА за магистрала „Люлин” и още 217 млн. евро по Оперативна програма „Регионално развитие”. Спрени бяха и около 50 млн. евро по ФАР, отново заради пътния фонд. Оттук тръгна и поредицата от лоши и нискобюджетни епизоди на нашия си, български сериал.
За първи път на 29 февруари бяха спрени плащанията по програма ФАР за всички проекти, управлявани от двете изпълнителни агенции към Министерство на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
След поредицата скандали Европейската комисия за първи път ни предупреди, че е възможно да ни замрази средства по действащите структурни фондове на ЕС, заради допуснати нередности и некачествен контрол.
Това обаче явно не е прозвучало достатъчно стряскащо за управляващите, които допуснаха поредна грешка, струваща този път около 400 млн. евро. Блокираните пари на 27 юни са по още две мерки на програма САПАРД, а причината е отбелязана кратко и ясно – съществени слабости в системите за контрол. Година и десет дни, след като стана изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” Димитър Тадаръков подаде оставка от морална гледна точка. „Какво означава да бъдат блокирани средствата към хиляди хора? Как ще ги гледам тези хора в очите, какво ще им кажа”, попита тогава Тадаръков.
Чувството за морал обаче не ни изми очите пред ЕК, която готвеше може би най-тежкия удар за страната ни. На 23 юли, след представянето на доклада за усвояването на европейските фондове, ЕК официално ни отне акредитациите на двете агенции по ФАР и потвърди спирането на финансирането на инфраструктурните проекти по линия на ИСПА. Така общо 610 млн. евро по програма ФАР останаха под въпрос. За едно обаче външният ни министър Ивайло Калфин беше ужасно прав: „Мисля, че това, което се случи, е една щета с трудно поправими последици върху България.”
Още неосъзнали тежката санкция на Еврокомисията, само три дни след това, дойде новината, че са ни замразени 1,6 милиарда евро по оперативна програма „Транспорт”. Причината отново се криеше в мътните води на пътния фонд и липсата на ефективни действия. Ресорният министър Петър Мутафчиев обаче заяви, че реално спиране на средства няма.„В момента реално спиране на средства в Оперативна програма „Транспорт” не може да се каже, че има, тъй като няма започнати големи инфраструктурни проекти по тази програма”, каза транспортният министър.
Надеждите, че накрая ще ни кажат „Браво!” и ще ни потупат по рамото, бяха тотално попарени на 25 ноември. Европейската комисия окончателно отне акредитациите на изпълнителните агенции по програма ФАР, което доведе до загуба от 220 млн. евро, все още неконтрактувани. След решението на Еврокомисията българското правителство се обиди и определи оценката като некоректна.
„Дълбоко съм огорчена и считам, че това не е коректно и не е справедливият подход. Това не е стилът на партньорство и солидарност. Това нямаше да бъде приложено към нито една страна, ако беше от големите страни членки или от старите страни членки”, реагира тогава вицепремиерът по усвояване на еврофондовете Меглена Плугчиева.
„На България в тези условия й е нужно ново правителство”, бе реакцията на опозицията, изразена от председателя на ДСБ Иван Костов. „Какво искате Европейският съюз да е солидарен с вашата корупция ли?” попита тъмносиният лидер управляващите тогава.
За да успокои разсърдилите се министри, дойде лично генералният директор на Генерална дирекция „Разширяване” в Европейската комисия Майкъл Лий, който не отговори на нито един журналистически въпрос, но сподели: „Спомням си, че миналата седмица в Европейския парламент Оли Рен специално отбеляза отличната работа на госпожа Плугчиева и на господин Ивановски. Успяхме да забележим истинско подобрение в структурирането на управлението, особено в Централното звено за финансиране и договаряне.”
След тази визита истинско подобрение настъпи и в отношенията с Европейската комисия. В отчета на вицепремиера Плугчиева стана ясно, че одитни мисии на комисията ще има и догодина. Ще има ли европари обаче, това все още е въпрос без еднозначен отговор.
