Китайците се учат да живеят с реформите
Китайците се учат да живеят с реформите / БГНЕС

Преди тридесет години китайският лидер Дън Сяопин започна поредица от радикални икономически реформи. Как тези значителни промени се отразяват на обикновените хора?

Ценителите на добрата кухня едва ли ще се спрат точно на ресторанта "Юебин", заврян в една невзрачна уличка на Пекин.

Със своите варосани стени и семпло обзавеждане той не привлича много вниманието. А и менюто предлага прости пекински ястия в домашен стил.

Този ресторант обаче е по-важен, отколкото изглежда. Преди тридесет години Китай предприе програма за реформи, която промени страната, а и днес продължава да го прави.

"Юебин" беше първият частен ресторант в Пекин, отворил врати след като китайският лидер Дън Сяопин започна революционните си реформи.

Новата политика на Дън, наречена "Реформа и отваряне", коренно промени начина на функциониране на китайската икономика.

При управлението на председателя Мао Цзедун всичко беше държавна собственост, но реформите позволиха на частни фирми - като ресторанта "Юебин" - да процъфтят.

Ресторантът беше открит през 1980 г. от Го Пейцзи и съпругата му Лю Гюесиан в дома им. И днес те още държат ресторанта.

Когато започнали, двамата имали само няколко маси и столове и сами приготвяли храната. Предлагали каквото могли да купят от местните пазари.

"Първия ден разполагахме с 36 юана (5,20 долара) за покупката на зеленчуци и патешко месо. Направихме печалба от около 50 юана", каза Го, който сега е на 75 години.

"По пътя на капитализма"

Отварянето на ресторанта не било прието добре от всички.

През "Културната революция" - една хаотична политическа кампания, буквално парализирала страната от 1966 г. до 1976 г., частния бизнес не бил позволен.

Всеки, обвинен, че "върви по пътя на капитализма", е можело да бъде хвърлен в затвора или да го сполети по-лоша съдба.

"Някои хора казваха, че ресторантът е капитализъм. Но след една година точно тези, които твърдяха това, започнаха да се занимават с търговия", спомни си Го.

Резултатът от икономическите реформи в Китай беше изумителен. Само за няколко години десетки милиони хора успяха да се спасят от бедността.

Според Световната банка средният доход през 1985 г. е бил едва 293 долара. А през 2006 г. тази сума е достигнала 2025 долара.

Контролът върху обществото също се поразхлаби. Сега китайците имат повече свобода да избират например къде да живеят, какво да обличат и с каква професия да се занимават.

Но въпреки очевидните материални изгоди, които донесе реформата, някои хора все още изпитват носталгия към миналото, често изглеждащо по-сигурно.

Реформите премахнаха много от безплатните държавни облаги в здравеопазването и образованието, с които хората бяха свикнали, а сега изглежда, че корупцията обхваща всички обществени области.

Правителството едва-едва възстановява мрежата за социална сигурност.

"Внезапно хората разбраха, че трябва да се тревожат доста за образованието на децата си и за своята работа", каза китайският журналист Ли Син.

"Те разбраха, че медицинските такси са се увеличили, и се страхуват, че нямат достатъчно пари, за да ги плащат", допълно той.

Неравенството се увеличава

Въпреки че реформите донесоха изгоди на почти всички, не всички се облагодетелстваха еднакво.

Китайското икономическо чудо се осъществи донякъде на гърба на мигриращите работници, които според правителството наброяват 210 милиона в момента.

Това са земеделци, които изоставят имотите си, за да отидат на работа в големите градове.

Но децата на това мигриращо население нямат право на безплатно образование след преместването.

В повечето големи градове бяха открити специални училища, но въпреки че получават известна подкрепа от градските управи, те разчитат главно на таксите, плащани от техните ученици.

"Мечтата ми е да видя децата на преселниците да посещават същите училища като останалите хлапета от града", заяви директорът на едно такова училище в бедняшки квартал на Пекин.

Според президента на Световната банка Робърт Зелик предоставянето на адекватни помощи за всички китайски граждани ще бъде основно предизвикателство през следващите няколко години. А китайският народ няма да е склонен да чака вечно, за да ги получи.

"След тези 30 години на успех очакванията в Китай станаха по-високи", каза той пред Би Би Си.

"Доброто желание и гордостта са налице, но в същото време се задава едно ново поколение, което ще бъде нетърпеливо", отбеляза той.

Няма обаче да бъде лесно да се разбере какво искат хората от бъдещите реформи в страна, все още управлявана от една партия, на която не й се налага да подлага на проверка популярността си в избори.

През последните три десетилетия в Китай се осъществиха значителни социални и икономически промени, но почти никакви политически реформи. А това може да се окаже проблем.

"Процесът на вземане на решения е процес на постигане на колективно съгласие, но /лидерите на Китай/ се отнасят доста предпазливо към идеята, че трябва да се съобразяват с обществените настроения", каза президентът на Световната банка.

"Те знаят, че въпреки всичко, което са постигнали и цялото доверие, което са спечелили, това ще бъде сериозно предизвикателство". /БТА/
Последвайте ни

Коментар