Преди 2000 години е роден римският император Калигула. Образът му в съзнанието на мнозина е този на мрачен и садистичен владетел, провъзгласил любимия си кон за римски сенатор.
Гай Цезар Германик, както е истинското име на Калигула, е роден на 31 август 12-та година сл. Хр. в семейството на генерал Германик. Малкият Гай става талисман на легионерите от бащината си армия. Той си печели прякора "Калигула", което на латински означава "ботушчето" - заради малките обувки и войнишки дрехи, с които го обличала майка му Агрипина Старата.
За Калигула, който на 24-годишна възраст вече е император, историкът Удо Хартман пише следното: "Списъкът с жестокостите, извършени от Калигула е много дълъг. Античните свидетелства за това са предостатъчно. По негово нареждане са избити множество сенатори, той се кръвосмешава със сестрите си и ползва императорския дворец като публичен дом."
Това ли е истинското му лице?
Още първите хроники, датиращи от около 100 години след смъртта на Калигула, го описват като садистичен властелин. Някои от римляните дори го наричали "лудия император" - заради жестокия му деспотизъм, буйния му нрав и излишната показност. Една от легендите, разказвани за Калигула, пък е свързана с любимия му кон Инцитат. Говори се, че младият император го провъзгласил за сенатор, за да докаже силата на своята власт и да се подиграе с истинските сенатори.
Калигула управлява едва 4 години. През първите месеци на управлението си печели благоразположението на римляните - той прави масови дарения за бедните, обявява амнистия за изгнаниците. Когато обаче започва да наказва най-жестоко и най-близките си хора, бързо губи подкрепата си в Рим.
Инсценирано всевластие
След разкриването на заговор срещу него, Калигула държи реч в Сената, в която директно обвинява сенаторите в лъжи, интриги, заговори и убийства. Ясно, че такъв човек може да бъде отстранен само чрез убийство. През 41 година Калигула е убит в един коридор на Сената от охранителя Касий Херея. Със своите 28 години Калигула влиза в историята като първия убит император. Убийството му напомня за насилствената смърт на някои от неговите роднини и наследници - жена му Цезония и дъщеря им Юлия Друзила също са убити. След смъртта на Калигула властта поема неговият чичо Клавдий.
Трагизмът на Калигула се състои в това, че той първоначално се опитва да подражава на своя прадядо Август, който успява "да бъде владетел без да заповядва и да бъде властелин без да се изявява като такъв", пише историкът Алоис Винтерлинг. На един Сенат обаче, който от различни интереси работи за свалянето или убийството на императора, Калигула противопоставя само едно средство - инсценираното си всевластие. Всемогъщество, чиито налудничави черти и до днес характеризират образа на Калигула.
