Някой беше донесъл албум със странното заглавие "Марджанджа". Името веднага ме грабна, а още на първата песен и гласът й. И така, първата ми среща с Йълдъз Ибрахимова се случи романтично-случайно преди десетина години. Само на запис. И до днес не мога да избягам от сантимента по вълшебните джазови интерпретации на циганските романси в "Марджанджа". Последва "Гласът на дъгата", концертите, "Илюзия за вечност".
Последната ми среща с нея вече беше уговорена – и двете по работа, може би малко встрани от онази страст към джаза и музиката, която няма как да се опише с думи. В един банално мрачен предиобед през декември, в една банална сладкарница, около нас се носеха банални разговори за коледни сладки и финансови кризи. А аз исках да разбера как се е случило посвещаването й в джаза и това беше шансът ми.
Още когато била само на годинка и половина, майка й разбрала, че Йълдъз ще пее. После преминала през детската музикална школа в Славянска беседа, музикалното училище и накрая консерваторията с Теоретично и оперно пеене. Един ден станало ясно, че няма писани арии за глас с такъв голям диапазон като нейния (четири октави и перфектна вокална техника). Йълдъз вече знаела, че ще пее джаз.
Първата й професионална среща с публиката е през 1975 с боготворения в музикалните среди Марио Станчев. "Гледахме го с възхищение, защото той свиреше джаз вместо класика", разказва Йълдъз Ибрахимова. Един ден някой й дал касета с изпълнения на великата Ела Фицджералд. "Залепих се за креслото вкъщи и я изслушах докрай. Наистина се зашеметих. Казах си: "Ето това е моята музика, която ще правя". И Йълдъз избрала джаза.
С гордост казва, че джазът е откритието на XX век. Защото джазът е свободна музика и за да бъдеш посветен, трябва да приемеш условието за безспирна игра и необясними обрати. От пръв поглед ти става ясно, че тя владее до съвършенство и музикалните, и личните обрати.
На турски език името й означава "звезда". В интервюта Йълдъз винаги разказва за важните звезди в нейното лично съзвездие - дъщеря й, майка й, съпругът й. Не се изненадах, че 11-годишната й дъщеря Суна вече участва в нейни проекти и отсега развива усет към красивата музика. Идеи за проекти давал и съпругът й – известният турски политик Али Динчер.
Въпреки че от 15 години живее в Турция, Йълдъз Ибрахимова доказва, че музиката наистина е едно от малкото неща, които хвърлят мостове и обединяват нации. Убеждава ме с вълнуващия си разказ за това как съвсем наскоро била поканена да пее за визитата на българския държавен глава в Анкара. И гостът, и домакинът на приема били възхитени.
Неслучайно наричат родената у нас изпълнителка от турски произход "звездата на България и Турция". През 1998 сдружение "Българска духовност" я удостоява с наградата "Баларт" за изключителен принос към приобщаването на балканската към световната култура.
Не знам дали има загадки в джаза, които тя все още не е разгадала. Със сигурност обаче посланията на Йълдъз Ибрахимова не могат да се изразят по друг начин освен с музиката й. А там изненади срещаш на всеки кръстопът.
Кога за последно бяхте в България?
Скоро, през ноември бях тук пак за два дни.
На 19 декември на концерт в Дупница представихте проекта "Песните през вековете". Разкажете повече за проекта и за концерта.
Това е една концертна програма, не е албум. Представих и няколко песни от предстоящия ми албум, който ще излезе през 2009. Това е албум с класически джаз – красиви песни от 20-те, 30-те, 40-те години.
Как мина концертът в Дупница?
Страхотно, беше ми много забавно на сцената. Пях и танцувах почти през цялото време. След това на вечерята ми казаха, че в последните 15-20 години такъв концерт там не са имали. Имаше хубава публика, която реагираше като на джаз фестивалите (смее се). А на сцената бях с Антони Дончев, Христо Йоцов и Веселин Веселинов.
Кога да чакаме концерт и в София?
Имам покана за концерт за пролетния фестивал в София, като този път искам да поканя турски музиканти. Това може да бъде интересно за българската публика, защото музикантите, които ще поканя, свирят на традиционни инструменти, които не са познати в България.
Спомняте ли си как започна всичко с музиката – едно малко момиче сяда на пианото, докосва клавишите и разбира каква е мисията й... да играе с гласа и октавите...
Това звучи малко като приказка. Моята майка ми е разказвала, че на годинка и половина съм пяла това, което съм чувала. Майка ми има много красив глас. Тя не е професионална певица, но на младини е пяла в смесени хорове. С нея много пеехме и сега пеем. Това й е направило впечатление - че пея много точно, много чисто и съм повтаряла веднага това, което съм чувала.
След това на 10-годишна възраст започнах с пианото, записаха ме в детската музикална школа в Славянска беседа. Моята дъщеря също от четири години посещава тази школа, когато сме в България през лятото. Към Славянска беседа изпитвам носталгия, защото школата там определи моята посока към музиката. Първата ми учителка по пиано в Славянска беседа беше Божидарка Стефанова, след това тя беше мой корепетитор в музикалното училище и мой корепетитор в консерваторията. С нея 14 години бяхме заедно в музиката.
Чисто професионално кога разбрахте, че сцената е Вашето място – 1976 с Биг бенда на Българското национално радио?
Малко по-рано, 1975 година с Марио Станчев, когото познавах от музикалното училище. Ние го гледахме с огромно възхищение, защото той свиреше джаз вместо класика, а някои преподаватели не бяха съгласни с това. И дори си спомням как той намираше свободна стая, влизаше вътре, а някой от нас стоеше на вратата и пазеше да не дойде някой от по-консервативните преподаватели. Аз бях последна година Теоретично и оперно пеене в консерваторията. Марио Станчев започна да се прочува сред джазовите среди, той водеше програми с концертите в джаз клуба, долу в Операта. Тогава той ме покани, това беше моето първо представяне – пред джаз публиката.
Винаги сте знаела, че искате да правите точно това?
Да. В музикалното училище пеех арии с много височини, гласът ми вече беше оформен. Казах на моята учителка да чуе и моите низини - когато ги чу, тя много се изненада. След това ми обясни, че технически няма да работим с низините, нека за последния клас да остане. Но каза още – "И да ги работим, какво ще правим с този глас, няма писани арии за такъв голям диапазон (смее се)".
Вкъщи баща ми слушаше джаз оркестри и много харесваше тази музика. Още в музикалното училище се бях запалила по джаза – бяха ми дали една касетка и слушах Ела Фицджералд. Залепих се за креслото вкъщи и я изслушах докрай. Наистина се зашеметих. Казах си: "Ето това е моята музика, това ще правя".
В едно интервю Ела Фицджералд казва, че когато импровизира, си се представя като тенор-саксофона в оркестъра. На концерти наблюдавам отстрани и чакам да видя как изпълнителят подава таен знак на пианиста например, за да се роди съвършената импровизация...
Няма тайни знаци. Аз много ясно подавам (щраква с пръст), когато нещо трябва да се промени към друго развитие. Другото е усещане. Особено когато сте работили по-дълго време с музикант, играта е наистина голямо удоволствие. Това е просто усещане, няма знаци.
Предлагам една кратка игра с думи на асоциации. Аз започвам изречението, а Вие го допълвате с това, което Ви хрумне първосигнално.
Добре.
Ако джазът беше цвят, той щеше да бъде... червен.
Ако джазът беше аромат, той щеше да е... нещо много силно. Аромат на една тъмночервена роза.
Ако джазът беше море, то щеше да бъде... една безкрайност, всичките океани на планетата, събрани в едно.
Постоянно пресичате географските граници, но владеете до съвършенство и стилово музикалните граници – бих Ви нарекла музикален космополит. Кои табели Ви упътват до мястото, до което искате да стигнете с гласа си?
Например албумът ми с детски песни "Песни за малки и големи" като идея дойде от съпруга ми. За мен беше голямо удоволствие и този албум има много особено място в моята кариера. Това е личен албум, защото в него участват майка ми, дъщеря ми, племенничката ми, спонсор е съпругът ми, снимките в студиото са правени от брат ми. Последният албум, който предстои да излезе, е с класически джаз и като идея също идва мъжа ми.
Правила съм толкова албуми, но винаги вътре е джаз импровизацията.
