Водеща тема за редица западни издания са започналите по-рано днес избори за президент на Иран.
Народът на Иран има шанс да сложи край на изолацията си и на социалната репресия чрез този вот, пише британският в. "Таймс". Изданието припомня, че нито една предизборна кампания в Иран от 30 години насам не е била толкова открита, а битката за спечелването на гласовете на избирателите толкова оспорвана. Вотът поляризира иранското общество до степен, каквато преди едно десетилетие човек изобщо не можеше да си представи, допълва изданието. Съвсем доскоро най-образованите иранци и милиони ирански жени бяха разочаровани от грубата риторика на Ахмадинеджад, от неговите насочени срещу евреите думи, от провокациите му по време на визитите му в чужбина и от демонстрираните от него в родината му тесногръди схващания за прилагането на исляма. Селяните и бедното градско население обаче виждаха в Ахмадинеджад един скромен и почтен човек, лидер на онези, които са били лишени от всичко, готов да се изправи срещу корупцията сред чиновниците, пише лондонският всекидневник. Тази поляризация в мненията за Ахмадинеджад продължи до неотдавна се предполагаше, че президентът ще бъде преизбран, главно заради способността му ловко да използва националистическите чувства на иранците и заради подкрепата, на която се радваше от страна на върховния ирански духовен лидер аятолах Али Хаменей. Сега обаче неговият основен опонент Мир Хосейн Мусави, колоритният бивш премиер на Иран, представлява известна заплаха за Ахмадинеджад. Ако бъде избран за президент това обаче няма да промени нито иранската ядрена политика, нито ислямската ориентация на страната. Мусави дори не въплъщава аспирациите на прозападните либерали в Иран или стремежите на младите. Единственото му предимство и качество е, че той не е Ахмадинеджад, допълва "Таймс".
В друга статия по темата, озаглавена "Иранският дух на демокрацията излезе от бутилката", в. "Таймс" отбелязва, че допреди няколко месеца изобщо не се е предполагало, че в Иран ще има толкова оспорвана битка за президентския пост. Смятало се е, че надпреварата ще бъде формална, че в нея ще бъдат допуснати да участват само подбрани от властите кандидати, а накрая мразещият Израел, критикуващият остро САЩ и насърчаващият ядрените амбиции на Иран президент, подкрепян от аятолаха, ще бъде преизбран. Сега обаче всичко излезе от контрол и се случиха неща, които Иран не беше виждал. Ахмадинеджад и неговите
съперници си отправиха тежки обвинения в корупция и измами. Мир Хосейн Мусави допусна жена му Захра да участва активно в кампанията му, като така направи прецедент. Огромни тълпи от младежи в Техеран и други ирански градове излязоха по улиците, за да подкрепят Мусави. Всичко това говори, че иранският вот може да прерасне и в бунт, ако се окаже, че лагерът на Ахмадинеджад подправи резултатите от изборите, добавя "Таймс", цитирайки предупреждение на привърженици на Мир Хосейн Мусави.
Подобен извод прави и британският "Гардиън". Ахмадинеджад е изправен пред поражение, освен ако резултатите от изборите не бъдат манипулирани, пише вестникът, цитирайки ирански социолози. Според политическия коментатор Саид Лаяз Мир Хосейн Мусави се радва на подкрепата на между 55 и 60 процента от иранците, пише още "Гардиън".
Старата гвардия на Иран ще попари всякакви надежди за революция, пише по темата в. "Индипендънт". Разбира се, че Западът очаква да му кажат, че този драматичен вот ще промени иранските ядрени стремежи. Но този вот не касае тези стремежи. Този вот касае само мъдрото и вещо управление на Иран, безработицата в страната или икономическата ситуация. Западът обаче трябва да се откаже от надеждите си, че ще настъпи каквато и да е действителна промяна в иранските ядрени стремежи. Дори и ако Мир Хосейн Мусави бъде избран за президент и ако започне да говори по-мъдро със Запада, иранските ядрени обекти ще продължат да работят, добавя изданието.
Като пример, че промяна в Иран не трябва да се очаква, "Индипендънт" посочва екзекуцията на 22-годишната художничка Делара Дараби за предполагаемото й участие в убийство, когато е била малолетна. Екзекуцията беше извършена месец преди изборите в Иран. Подобно нещо в разгара на предизборна кампания на Запад щеше да породи скандал и да доведе до оставки по високите етажи на властта. В Иран единственият скандал, свързан с жена в хода на предизборната кампания, беше, когато Махмуд Ахмадинеджад постави под съмнение университетските степени на съпругата на опонента си Мусави, пише "Индипендънт".
Най-после в Иран се произвеждат истински избори, но те няма да допринесат с нищо за отношенията на Иран със Запада, отбелязва в. "Дейли телеграф". Дори и хилядите млади иранци, стекли се на митингите на Мир Хосейн Мусави, да успеят да свалят от власт Ахмадинеджад, вероятността за радикална промяна в предизвикателното поведение на Техеран към Запада си остава далечна илюзия. Повечето от иранците са родени след 1979 г., тоест сред иранската Революция и не познават нищо друго освен живота, направляван от ислямската фундаменталистка философия на аятолах Хомейни, допълва британското издание.
Според американския "Ню Йорк таймс" след вота може и да има промяна. Ако Ахмадинеджад все пак успее да бъде преизбран, нещо което изглеждаше много вероятно допреди два месеца, но днес изглежда доста несигурно, то иранският духовен лидер Али Хаменей може да го принуди да следва вече по-умерен политически курс, пише изданието. Това ще се наложи, защото политическият елит в Иран няма да се остави да следва сляпо прищевките на президента. Официалните институции дори могат да се озоват в конфликт с Ахмадинеджад, в това число и парламентът, допълва изданието, цитирайки Мухамад Атрианфар, виден ирански журналист и бивш правителствен представител.
Иран отива на избори по-поляризиран от когато и да е било, пише в. "Вашингтон пост". След изпълнена с нападки предизборна кампания, в която имаше и атаки от лично естество срещу кандидат-президентите, сега и лагерът на Ахмадинеджад, и този на главния му опонент Мир Хосейн Мусави се готвят да оспорят резултатите от вота, докато мнозина от иранците се питат дали социалната и икономическата пропаст, която се отвори по време на предизборната кампания, ще се задълбочи след изборите, допълва всекидневникът.
За първи път в иранска предизборна кампания се водеха истински дебати, пише по темата френският в. "Фигаро".
Френският "Либерасион" коментира, че днес е ред на младите иранци да решат дали ще променят страната си или не и дали ще затворят завинаги страницата на епохата на Ахмадинеджад. Изданието, също като "Фигаро", отбелязва, че за първи път иранската държавна телевизия е организирала истински предизборни диспути между кандидат-президентите и те дори са били седем.
Френският "Монд" не коментира директно темата за вота в Иран, но публикува обширен репортаж за басиджите - членовете на ислямските милисии, които са предани на Ахмадинеджад и са присъствали неотлъчно на всеки негов предизборен митинг в тази кампания. (БТА)
