История на една класическа глупост...
История на една класическа глупост... / снимка: БГНЕС

Тъжно време настъпи над България – гадно, студено, мръсно и с мирис на мазут. Парадоксално е в европейска България на прага на третата й година от членството в европейския клуб да се говори за опасност от режим на тока или казано по деликатно „регулирано потребление на електроенергия", учители да мерят температурата в класните стаи, а кризисни щабове да се събират по нощите, за да умуват за отоплението в „Градския транспорт" или външното осветление на сградите. И защо я докарахме дотук? Какво не направихме, за да се стигне дотук?

Случи се нещо, което никога не трябва да се случва в една бяла държава. Родината ми беше „хваната по бели гащи" и дори без тях при минус 10 градуса, сняг, лед и песимистични метеорологични прогнози поне в близко бъдеще. Ако човек може да изпита чувството колко лесно може да се срине една цяла държава, то това е точно в такава ситуация…

Може би мисля наивно, но все пак някой трябваше да знае, някой трябваше да предвиди, някой трябваше предупреди, че се задава такъв колапс, защото това, което се случва не идва от въздуха, проста така, изведнъж. Може би разсъждавам наивно, но представата ми за нормална държава включва най-късно в последния месец на миналата година поне на три бюра в България да лежат папки, в които да е описан този черен сценарий за развитието на един конфликт, който, да не се лъжем, въобще не е просто търговски. Е, сигурно наистина съм наивник ако предположа, че в тези папки трябваше да бъдат описани всички възможни варианти на развитие на кризата и за реакции на страната ни. Още повече, че този филм вече сме го гледали – само гледахме високобюджетния руско-украински трилър преди три години, а сега сме привлечени да играем в него, за съжаление, като второстепенни герои, които се гърчат някъде в дъното на екрана…

България имаше три години, за да се подготви за това, което се случва сега, но ги проспа, както доста често проспива важните неща. Може би сега поне някой ще се събуди, за да не изглеждаме толкова безпомощни и жалки през 2012-а да речем… Защото човек и дори цели държави може и да грешат, но да повтарят една и съща грешка е класическа глупост.

Няма да пуснем „Козлодуй" сега и заради тази криза. Няма да го пуснем, защото сакралният член 36-и от договора ни за присъединяване към Евросъюза е писан, за да не влезе никога в действие. Впрочем има една ситуация, при която той може да бъде задействан, но за нея не ми се мисли… Няма да пуснем „Козлодуй", защото европейците, каквито и да са, не пасат трева и само Дейвид Копърфийлд или поне Астор могат да ги убедят, че България хем изнася ток, хем пък иска да си включи спрените вече реактори.

И накрая една малка случка от вчера. Премиерът Станишев си говорил по телефона с руския си колега Путин, който изразил съжаление за ситуацията. Премиерът Станишев си говорил по телефона с украинския вицепремиер, както и да се казва той, който също изразил съжаление за ситуацията. Премиерът Станишев не успял да говори с европремиера Барозу, защото последният бил в самолет. По-късно все пак премиерът Станишев си говорил по телефона и с този последния, който го информирал, че проблемът на България ще бъде сериозно обсъден. Без коментар…

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар