Интервю на Мия Михайлова със заместник-министъра на финансите Георги Кадиев.
Високи са осигуровките. Всички и анализатори, и вие самите дори имахте желание и в предизборните обещания се залагаше на падане на осигуровките…
Вижте, в предизборната програма на коалицията беше записано падане на осигуровките с 4 до 5 процента в рамките на мандата. Ние още първата година ги свалихме с 6 процента. Те още продължават да са относително високи -36,6 на сто при средно ниво за Европа от 30 – 34 на сто. Именно затова сме заложили ново намаляване с още 3 процента от 1 юли 2007 година при наличие на фискална възможност. Ние имаме желание да го направим и аз съм голям привърженик на това. Единствената причина, поради която не го поемаме като твърд ангажимент, са относително големите рискове за приходите в бюджета от влизането в Европейския съюз и по-трудното правене на прогнози. По тази причина си запазваме възможността да бъдем малко по-гъвкави при определянето на разходите в зависимост от това какви са приходите. До средата на годината би трябвало да имаме представа как вървят приходите през първите месеци и тогава ще преценяваме дали можем да си позволим поради по-високи приходи известно намаляване на осигуровките.
Не се ли презастрахова бюджетът твърде много? Например, ако теглим черта, общата данъчна тежест е над 41% от Брутния вътрешен продукт. Отново държавата ще ни вземе значителна част от създадения доход. Говори се за рискове от ДДС, за необходимост от пари в европейския бюджет, но все пак…
Да се презастрахова Министерство на финансите няма нищо лошо, защото от едната страна, стоят приходи, които не са абсолютно сигурни, има очаквания, които може и да не се осъществят, но за сметка на това от друга страна, има разходи, които са абсолютно сигурни и приети със закон. Най-неприятното нещо би било, ако не се презастраховаме изобщо и имаме недостиг на приходи, да се налага, примерно, да не изплащаме пенсии или да забавяме изплащането на заплати. Нормално е да има известно презастраховане, мисля, че всички министерства по света го правят. Въпросът е наистина да не се прекалява и да се отива на огромни излишъци. Тук вече влизаме и в малко по-макроикономически разговор.
Пак ще се върнем към микроикономическите въпроси – към данъците на семейните бюджети, но нека преди това да Ви попитам можем ли да наречем това „свръхдънъчно облагане” – то е по-голямо от обещаното.
Не, в никакъв случай. Ние намаляваме данъците. Икономиката върви добре, може би по-добре от нашите очаквания, печалбите на фирмите растат и то доста чувствително и по тази причина въпреки намаляването на ставката на данъците с една трета – от 15 на 10 процента, ние очакваме по-висок приход от данък „Печалба” за следващата година. Всичко това се нарича изсветляване на бизнеса и е точно политиката, която води Министерство на финансите.
Да, но това намаляване на корпоративния данък не се разбира от много хора, когато те казват, че токът ще бъде по-скъп, че бензинът ще бъде по-скъп, цигарите също. Давам Ви пример: половината от парите, които се плащат за бензин, отиват в бюджета под формата на ДДС и акциз и почти половината от цената на кутия „Виктори” – 2,60 лева, също отиват за данъци.
Не точно половина от парите отиват в акциз. Акцизът е 530 лева на тон, т.е. 53 стотинки на литър при цена на бензина от 1,20 -1,30 лева за литър. Това е една трета от цената. Разбира се, върху него има и ДДС. Има преговорна глава с Европейския съюз, по която ние сме поели ангажимент за това как да върви покачването на акцизните такси на всички стоки. Няма начин да го отложим и да не увеличим акцизите на горивата през следващата година. Покачването ще е с 5,5 стотинки на литър. Не можем да спрем да събираме акциз, нямаме кой знае какъв избор. Това са ангажименти, поети при затварянето на преговорната глава през 2004 г., и ние просто трябва да ги изпълняваме.
Тогава да Ви попитам така: Нямаше ли възможност да се намали облагането на личните доходи? Няма ли такъв потенциал? Например, говори се, че намаляването на корпоративния данък е сделка с Министерство на финансите – намаляване на корпоративния данък за сметка на облагането на личните доходи, което не се е променило.
Не, аз лично не съм чувал за такава сделка. Нашата визия в началото беше намаляване от 15 на 12%, което щеше да освободи известен ресурс, който да бъде насочен или в намаляване на осигуровките, или в намаляване на личните данъци. Но в случая политиците от трите партии, съставили коалиционното правителство, прецениха, че акцентът трябва да бъде поставен върху намаляване на корпоративния данък на 10%, което също е добра стъпка и аз я подкрепям изцяло, защото виждам много смисъл в нея както от гледна точка на това да бъдем най-конкурентноспособните в Европейския съюз по отношение на данък „Печалба” и данък „Дивидент”, така и от гледна точка на изсветляване на бизнеса. Единственият проблем, който аз виждам, е, че се получи прекалено голям дисонанс между данъка на фирмите и данъка върху личните доходи на хората. Едните се облагат на 10 процента, а другите се облагат на ставки между 20 и 24 на сто и затова е абсолютно задължително ако остане свободен ресурс, той да бъде насочен точно там.
Каква е прогнозата Ви, ако остане свободен ресурс? Обикновено винаги остава. Поне засега практиката го показва.
Досега практиката го е показвала, но за 2007 г. няма да го покаже. Досега винаги прогнозите на Международния валутен фонд са били над нашите, а сега, за първа година, техните прогнози са под нашите. Те смятат че, ние сме прекалено оптимистични за приходната част на бюджета.
Колко оптимистични? С цифри можем ли да говорим?
Разликата между нашата и тяхната прогноза е 360 милиона. Те отчитат по-големи рискове от нас. Ние сме отчели рискове от загуби от ДДС от порядъка на 450 милиона лева, от които 350 милиона лева са поради обективни причини – промяна на данъчни режими поради факта, че влизаме в Европейския съюз. Примерно, няма да се събира ДДС на автомобили втора употреба. Там нямаме избор. Но има една компонента, която е имагинерна. Тя е за увеличаване на измамите с ДДС. Ние сме предвидили около 100 милиона лева загуби за прихода, които са включени в тези общи загуби от 450 милиона лева, докато фондът счита, че там има по-голям риск и увеличава с известно количество загубите там. И по другите данъци има известни разминавания.
Например?
Ами например по корпоративния данък. МВФ счита, че събираемостта от корпоративния данък ще е по-ниска от тази, която ние сме предвидили. Изглежда според тях ние сме по-големи оптимисти за това, че фирмите ще излязат напред.
Аз мисля, че тук специално фондът бърка. Гледайки как реагират фирмите, как се развива икономиката и как големите данъкоплатци увеличават печалбите, струва ми се, че специално в тази част няма да имаме проблем.
Но ДДС е рисков фактор за следващата година. Друг рисков фактор са активите и митата. Голяма част от митата ще отпаднат за стоките, които идват от Европейския съюз и там ще загубим около 240 милиона лева. Освен това има мита, които идват от внос от трети държави, извън Европейския съюз, но ние не знаем каква ще бъде политиката на търговците. Напълно е възможно те да предпочетат вместо да внасят стока директно в България, да я внасат с кораб през Солун, да плащат мито в Гърция, примерно, и да след това да внасят стоките в България като вътрешнообщностна доставка без да плащат мито.
Има ли пари за тринадесета заплата и пенсия, защото там има доста варианти, по които се работи?
Това, което колегите очакват да видят, е касовото изпълнение към 1 ноември за първите десет месеца на годината, за да видят как ще са приходите и разходите към края на годината, дали остава ресурс, колко ресурс остава и накъде да бъде насочен. Но мисля, че всичко това ще бъде готово най-рано около средата на месеца.
