50 години, след като Фидел Кастро поведе група бунтовници към победата и свали подкрепяния от САЩ диктатор, неговата революция продължава. Куба все още е в хватката на революцията - нещо, което за някои е триумф, а за други - катастрофа.
Фактът, че оцеля, вероятно е най-голямото постижение на Куба, имайки предвид петте десетилетия неумолима опозиция и икономическо ембарго от страна на съседните Съединени американски щати.
Фидел Кастро бе едва на 32 години, когато пое властта на 1 януари 1959. Сега той се е превърнал в болен старец. Много от лидерите, негови другари от Студената война, починаха, а комунизмът почти изчезна от света. Въпреки това кубинската революция продължава и хората на Карибския остров не виждат края й, независимо от надеждите на изгнаниците на другия бряг на Флоридския пролив.
През февруари властта в Куба плавно премина в ръцете на 77-годишния Раул Кастро, който официално наследи по-възрастния си брат като президент. 82-годишният Фидел Кастро не се е появявал пред публика от юли 2006, когато претърпя чревна операция, но все още се смята, че той има значителна власт. След като свалиха диктатора Фулхенсио Батиста и влязоха в Хавана, Фидел Кастро и неговите бунтовници бяха посрещнати от ентусиазирани тълпи. Първоначалната еуфория бързо изчезна, когато по време на Студената война Кастро, заради конфликта със САЩ, се съюзи със Съветския съюз и наложи комунизма в страната.
Горчивината, която се натрупа през онези ранни години, не е изчезнала. Противниците на Кастро избягаха в Маями и започнаха да заговорничат свалянето му. Там те напразно чакат момента, в който продължителното търговско ембарго, наложено на острова от САЩ, ще сложи край на управлението му. С наближаването на 50-годишнината от революцията правителството подготвя скромни тържества за следващата седмица, а кубинците са разделени по въпроса дали всичко това си е струвало.
"Историята ще ме оневини", каза Кастро в прочутата си реч в съдебната зала през 1953, когато Батиста се опита да потуши въстанието му, като го вкара в затвора. Въпреки това единомислие спрямо наследството на Кастро няма. Привържениците му смятат, че той е сложил край на тиранията и е донесъл икономическа справедливост и придобивки като безплатно образование и здравно обслужване за всички.
Противниците му казват, че той просто е наложил нова диктатура, която е довела просперираща дотогава нация до бедност и е лишила хората от възможности. Почти всеки негодува срещу месечните заплати от около 20 щатски долара. Раздаваните от държавата купони за храна покриват част от хранителните нужди, но много кубинци, ако не повечето, участват в процъфтяващия черен пазар, за да свързват двата края.
"50 години борба и никакъв прогрес", казва 46-годишният охранител Габриел Мата, докато си почива под сянката на дърво в хаванския квартал Ведадо. "Виждаме, че другите държави напредват, но ние не. Тук няма много възможности". Според други Куба е станала по-добро място и ще продължава да напредва.
"Хората не помнят каква беше Куба преди революцията. Куба беше страна, продадена на САЩ, в която хората нямаха възможности", казва 61-годишен обществен работник, който се представи като Робърт. "Революцията донесе равноправие и възможности". Подкрепата на много хора като него и силният военен апарат са двата фактора, които правят революцията видимо непоклатима. Много малко брой дисиденти говорят открито. Двеста от тях бяха арестувани. Правителството смята, че дисидентите са предатели, работещи за САЩ.
Повечето кубинци, които са недоволни от правителството, просто свиват рамене, когато ги попитат защо няма протест, все едно казват "Че защо да си правя труда?". По добрият вариант, според някои, е да напуснеш страната, както направиха най-малко 1 милион кубинци от 1959 насам. Неефективността на плановата икономика, липсата на инициатива за по-голяма производителност и затрудненията, които обграждат остаряващата революция, спират икономиката.
Шофьор на такси, който разсъждава над плюсовете и минусите на модерна Куба, докато криволичи по пустите улици на Хавана, ги обобщи в позитивен дух и каза: "Най-хубавото в тази страна е, че ако не искаш да работиш, не си длъжен да го правиш". За много от проблемите в страната правителството обвинява ембаргото, което Щатите наложиха през 1962 с надежда, че то ще спъне икономиката и ще доведе до свалянето на Кастро.
Според критиците стремежът на Кастро към социално равенство превърна една от най-проспериращите латиноамерикански страни в кошница, зависима от държави-благодетелки като СССР преди разпада му през 1991, а сега Венецуела. "Те се справиха с неравенството, като практически направиха всички хора бедни. Изравниха бедността, ако щете", смята Франк Мора от Националния военен колеж във Вашингтон.
Фидел Кастро не се извинява за това, в което се превърна Куба и казва, че е било необходимо, защото битката за социализма се води изключително срещу враг, много по-страшен от всеки човек или държава. "Най-лошият враг в трудната битка за тези цели е егоистичният инстинкт на човешкото същество. Ако капитализмът означава постоянно използване на този инстинкт, то социализмът е непрекъсната борба срещу тази естествена тенденция", каза Кастро неотдавна в една вестникарска колонка, която редовно пише.
Много кубинци бяха развълнувани от перспективата за промяна, когато по-прагматичният Раул Кастро пое управлението през февруари и започна реформи, според които хората можеха за първи път да купуват компютри, мобилни телефони и видео плейъри, да отсядат в хотели и да пазаруват в магазини, които до този момент бяха достъпни само за чужденци. От тогава насам повечето реформи не бяха извършени по причини, известни само на правителството.
За разлика от времето преди революцията, днес някои кубинци казват, че най-голямата им надежда за промяна може да дойде от САЩ, където новоизбраният президент Барак Обама обеща да облекчи ембаргото и евентуално да започне разговори с Куба. (БТА)
